Точно тук

Глава 22 - Не е негова война.

Ерика

Изпуфтях хващайки се за главата. Направо пулсираше проклетото нещо, но се насилих да отворя очи. Страх пропълзя по гръбнака ми когато видях непознатия таван и скочих на крака. Залюлях се и седнах на дивана, на който лежах преди секунди, защото нямах доверие на краката си. Изчаках може би минута преди да сваля длани от лицето си и да огледам обстановката. Намирах се в някакъв кабинет. Масивно бюро от тъмно дърво привлече окото ми, а единственото нещо, което седеше отгоре ме накара да направя втори опит да се изправя. Стигнах до него без да залитам и взех папката в ръце. Цялата изтръпнах когато видях ежедневието ни по минута. Подробно описание на всяка наша крачка се помещаваше на белите листове, а ние дори не бяхме разбрали за това.

— Любопитството убило котката. — нечий глас ме сепна и накара сърцето ми да се разтупти като подивяло. Извърнах глава плахо, за да срещна чифт кафяви очи. На пръв поглед си казах, че е сравнително млад, но когато се усмихна се показаха и бръчките около очите му. Така вече изглеждаше по-скоро на възрастта на чичо Николай. — Виждам, че имаш много въпроси. Не можеш да седиш мирна, затова нека направим така. Обещавам да ти отговоря честно на един ако не създаваш проблеми. — в главата ми се завъртя торнадо от неизвестни, но нямах отговор на един жизненоважен въпрос.

— Къде е тя? — просъсках срещу мъжа, а той се засмя.

— Жена от Остриетата, не съм се и съмнявал, че умът ти ще разцепи секундата.

— Къде е тя? —попитах отново, а гневът закипя в мен толкова силно, че дори не регистрирах кога скъсих разстоянието между нас и го хванах за яката на ризата.

— Умно дете е. Веднага се свърза с Андрееви. Сега е при тях. — облекчение се разля във вените ми и го пуснах отдалечавайки се от него. 

— И сега какво? Ще седим и ще се гледаме докато не дойдат моите хора, за да настане меле? — скръстих ръце пред себе си.

— Бих предложил да си бием шамари, но не докосвам жени. — очевидно нервите ми вече не издържаха, защото започнах да се смея. Смеех се толкова сърдечно, че дори на него му стана забавно, а на мен не ми беше.

— Ти ме отвлече. Затвори ме тук все едно съм опасна за обществото и само Бог знае на какво още си способен, а не докосваш жени? За сексуалната ти ориентация ли говорим, че нещо не разбрах?