Точно тук

Глава 26 - Ще спиш на дивана.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!
НЯМА ДА ПИША ДЪЛГА БЕЛЕЖКА С ВСИЧКИ ПРИЧИНИ ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ СМЕ СЕ РОДИЛИ И ИЗРАСНАЛИ В БЪЛГАРИЯ, ВЯРВАМ, ЧЕ НЯМА НЯКОЙ, КОЙТО ДА НЕ ГИ ЗНАЕ.

СЕГА ВИ ОСТАВЯМ С ТАЗИ ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. ОЧАКВАМ ВОТОВЕ И ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ.

Пламен

— Баща ѝ? — едва свързах и тези две думи във въпрос. Шокът ме беше стиснал за гърлото и не ми позволяваше да си поема въздух нормално. Какво се случваше, по дяволите?

— Ще се свържа с теб довечера, за да уточним място и час. — сигнала, че разговорът е приключил изпищя в ухото ми, секунда след думите му. Набрах номера отново, но даде заето, а след това го изключи.

Не викай. Недей да викаш. Запази самообладание.

Кръвта беше спряла да циркулира в тялото ми и започвах да усещам как ръцете ми стават ледени. Набрах баща ми и всеки сигнал, който даваше свободно се забиваше дразнещо в мозъка ми.

— Имам проблем! Татко, имам огромен проблем и не знам какво да направя. — не го дочаках да каже нещо когато вдигна.

— Чакай, чакай. Какво става?

— Къде си? Ще дойда при теб.

— Вкъщи сме с майка ти.

— Идвам. — затворих и вдишах през носа. Не биваше да се издавам пред нея докато не се уверя. Онзи, който и да бе той, можеше и да лъже. Това вероятно бе поредната игра на Велян, а аз се връзвах като пълен идиот. Поне с това се успокоявах докато вървях към кухнята. — Налага се да изляза. Има документация за оправяне по един от складовете. — казах първото, което ми хрумна.

— Всичко наред ли е?

— Да. — отговорих възможно най-убедително. — Нищо, което да те притеснява. — само има съмнения, че баща ти се пръкна от нищото след като го е нямало двайсет и пет години. Най-обикновен петък.

Това реших да запазя за себе си и целунах и двете по челата преди да изляза. Пуснах едно съобщение на Дани да събере момчетата незабавно и да дойдат в дома на нашите, а след това се качих в колата и потеглих като обезумял. Още един навик, който трябваше да бъде изритан от ежедневието ми, но сега беше наложително. Ако обикновено стигах за петнайсет минути, сега стигнах за пет и сам се чудех как още съм жив, а колата-цяла.