Точно тук

Глава 18 - Любов.

Пламен

— Ти си жив? — Дими изпадна в престорен шок. Плановете се бяха променили в последния момент и бяхме решили, че щурият купон ще бъде в дома на Вальо. Голяма. Грешка.

— Тихо. — брат ми изпъна показалец пред устните си. — Не е влизала в хола и не знае. Днес по обяд ще дойдат да го сменят и ще се наложи да изляза.

— Какво сте направили, магарета такива? — баща ни въздъхна.

— Може да сме, или да не сме унищожили остъклената стена в хола. — поясни Дани.

— Защо? — попита гледайки ни тъпо.

— Защото. — защо всъщност го направихме? А, да. — Защото бяхме пропуснали мач и снощи си го пуснахме.

— Достатъчно. — махна с ръка. — Левски-ЦСКА. Пълна излагация. — прав си беше, онези червени балерини победиха с две на нула, по дяволите. — И все пак можеше просто да обърнете масата като нормалните хора. — и ако под нормални хора нямаше предвид него и чичо, името ми да не е Пламен.

— На масата беше ракията. — изсмяхме се на изказването на Иво. Човек ако не ни познаваше щеше да си каже, че сме алкохолици.

— Добре, оправдавах ви, но не знам за Елена.

— А, тя няма и да разбере. Научи ли за това съм пътник. — сякаш ни бе чула, телефонът му звънна и на лицето му се изписа чист страх. Плъзна пръст по екрана приемайки обаждането и долепи телефона до ухото си. — Кралице моя. — познавах го достатъчно добре, за да разпозная кога е притеснен. Сега ако се беше прибрала и е видяла какво сътворихме снощи, едно на ръка, че ние нямаше да стъпим там отново, ами и брат ми нямаше да прекрачи прага повече. — Да, да. Да, идеално. Добре, принцесо, целувам те. — едва не запя от щастие. — Нищо не знае.

— Истината казвам, за миг помислих, че ще те надживея. — татко му намигна, а той го изгледа криво.

— Ама не можете да се сбиете. — подканих ги.

— Мога с теб да се сбия.

— Сега какво съм казал? — възмутих се.

— Хайде ставайте, боксьори такива, работа ни чака. — Дани ни подкани и се изправихме тръгвайки след него.

— Какво има за правене днес? — попитах докато вървяхме към колите.

— Трябва да проверим един от складовете и после при Георги и Деян. Гостува ни някакъв пич, който не разбира какво означава "Имам си съпруг". Ставата е бе-сен. — кой умник се е слагал на Милена пред него, по дяволите? — След това сме на обяд с момичетата, а Вальо искаше да си сменя стъклопакета с по-надежден.