Глава 16 - Не е изключено.

1.2K 88 7
                                    

ЖИВА СЪМ, ЖИВА СЪМ... ДА НЕ ПОВЯРВА ЧОВЕК. НЯМА ДА ВИ СЕ ОПРАВДАВАМ С УЧЕНЕ, ЗАЩОТО ВЕЧЕ ЧАК МИ СТАНА НЕУДОБНО ДА ГО ПРАВЯ, НО ГЛАВА ИМА СЛЕД ЦЯЛА СЕДМИЦА И ВИ ОСТАВЯМ ДА Я ПРОЧЕТЕТЕ, А КОМЕНТАРИ И ВОТОВЕ ВИЕ РЕШАВАТЕ ДАЛИ ЗАСЛУЖАВА.

Ерика

Наистина ми писваше. От толкова време насам ми се беше случило нещо хубаво и трябваше да бъде помрачено от втори неуспешен опит за отвличане, само за този месец. Кълна се, щях да започна да се разхождам със звънче. Изпуфтях и премигах, за да отпратя мислите си.

— Какво става? От часове са се затворили горе. Нищо ли няма?

— Успокойте се, милички, момчетата ми знаят какво правят.

— Притеснява ме, че не знаят какво правят психопатите, с които си имат работа. — въздъхнах, а тя разтри гърба ми успокояващо.

— Не се притеснявайте за това. Те знаят как да предпазят жените си. — изобщо не ме интересуваше, че е майка на Пламен и по-възрастна от мен, метнах ѝ поглед, който обикновено смразява кръвта, но тя се изкикоти. — Хайде, да убием малко време. Разкажи ни.

Боже мой! Земьо, отвори се и ме погълни! Усетих как червенината се разля по бузите ми и скрих лице в дланите си.

— Няма да се разминеш. Аз си минах по реда, с нищо не би могла да ни спреш да си изкопчим информацията. — заяви Цвети. Ами, права беше.

— Добре, хубаво. — предадох се. Изобщо имаше ли смисъл да споря? — Снощи от нищото ми писа, че е отпред. Миналия месец го бях извикала по същия начин. Отидохме в МакДоналдс, както предишния път, но тогава му бях отправила предизвикателство да се сваля с момчето зад касата.

— С момчето ли? — Зоя се изсмя, а аз кимнах.

— Нямаше накъде и го направи. Снощи отново повторихме, но обещах да не казвам какво направи, за да не му се смеете. — смях отново започна да напира в гърлото ми. — После дойде негов ред и инстинкта ми за самосъхранение предпочете истината. Попита ме какво чувствам към него, а аз седях и го гледах сякаш са ме ударили с мокър парцал. Накрая той ми каза какво изпитва към мен.

— Толкова е романтично. — Ванеса се ухили от щастлива, по-щастлива. — Но имаше и нещо за бой със снежни топки.

Точно тукحيث تعيش القصص. اكتشف الآن