ЖИВА СЪМ, ЖИВА СЪМ... ДА НЕ ПОВЯРВА ЧОВЕК. НЯМА ДА ВИ СЕ ОПРАВДАВАМ С УЧЕНЕ, ЗАЩОТО ВЕЧЕ ЧАК МИ СТАНА НЕУДОБНО ДА ГО ПРАВЯ, НО ГЛАВА ИМА СЛЕД ЦЯЛА СЕДМИЦА И ВИ ОСТАВЯМ ДА Я ПРОЧЕТЕТЕ, А КОМЕНТАРИ И ВОТОВЕ ВИЕ РЕШАВАТЕ ДАЛИ ЗАСЛУЖАВА.
Ерика
Наистина ми писваше. От толкова време насам ми се беше случило нещо хубаво и трябваше да бъде помрачено от втори неуспешен опит за отвличане, само за този месец. Кълна се, щях да започна да се разхождам със звънче. Изпуфтях и премигах, за да отпратя мислите си.
— Какво става? От часове са се затворили горе. Нищо ли няма?
— Успокойте се, милички, момчетата ми знаят какво правят.
— Притеснява ме, че не знаят какво правят психопатите, с които си имат работа. — въздъхнах, а тя разтри гърба ми успокояващо.
— Не се притеснявайте за това. Те знаят как да предпазят жените си. — изобщо не ме интересуваше, че е майка на Пламен и по-възрастна от мен, метнах ѝ поглед, който обикновено смразява кръвта, но тя се изкикоти. — Хайде, да убием малко време. Разкажи ни.
Боже мой! Земьо, отвори се и ме погълни! Усетих как червенината се разля по бузите ми и скрих лице в дланите си.
— Няма да се разминеш. Аз си минах по реда, с нищо не би могла да ни спреш да си изкопчим информацията. — заяви Цвети. Ами, права беше.
— Добре, хубаво. — предадох се. Изобщо имаше ли смисъл да споря? — Снощи от нищото ми писа, че е отпред. Миналия месец го бях извикала по същия начин. Отидохме в МакДоналдс, както предишния път, но тогава му бях отправила предизвикателство да се сваля с момчето зад касата.
— С момчето ли? — Зоя се изсмя, а аз кимнах.
— Нямаше накъде и го направи. Снощи отново повторихме, но обещах да не казвам какво направи, за да не му се смеете. — смях отново започна да напира в гърлото ми. — После дойде негов ред и инстинкта ми за самосъхранение предпочете истината. Попита ме какво чувствам към него, а аз седях и го гледах сякаш са ме ударили с мокър парцал. Накрая той ми каза какво изпитва към мен.
— Толкова е романтично. — Ванеса се ухили от щастлива, по-щастлива. — Но имаше и нещо за бой със снежни топки.
أنت تقرأ
Точно тук
العاطفيةКНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" За сравнително скромния си житейски път бях виждал много. Болка, омраза и лицемерие придружаваха ежедневието ми заедно с много нови лица, от които все научавах по нещо. В този ред на мисли можете да се досетите колк...