Точно тук

Глава 25 - Не бих могъл.

ЗАБАВИХ ТАЗИ ГЛАВА, НО СЕГА Е ТУК, А АЗ ОЧАКВАМ ТЕОРИИ.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Пламен

- Искам торта. - Кали заподскача на място пред Ерика.

- Ще вземем утре.

- Не. Искам ти да ми я направиш. Онази шоколадовата.

- Не знам дали имам продуктите.

- Мама е зареждала последно, трябва да ги има. - казах, а тя отново ме изгледа на кръв.

- Целият род до девето коляно знаеше, че ще се пренеса при теб, само аз не знаех, така ли?

- Не точно. Да видим за съставките. - вдигнах Кали и целунах бузата ѝ, а тя се изкиска сладко. - Какво ти е нужно?

- Намери ми брашно, бакпулвер, захар, какао. - отвори хладилника и извади яйца, мляко и масло. Открихме всичко нужно и го подредихме на плота, а тя започна да прави тортата докато аз просто я наблюдавах отстрани, за да не преча. И преди бе идвала вкъщи, но да я гледам как готви в моята кухня, как Кали обикаля около нея и да слушам смеха им се чувстваше различно.

- Отдавна не си споменавала за оново момче. - подхвърли любимата ми, а аз наострих слух.

- Кое момче? - объркване се изписа по лицето на Кали.

- Онзи с лалетата. - промърморих недоволно. Не беше като да мразя или обичам деца. Нямах против чуждите, но повече харесвах бебетата на близките ми. Юрош например беше сладурче. Милица можеше да ми се дразни, че му казвам Юри, но това Руши не ми харесваше почти колкото не харесвах и цветара.

- Ааа, Марти. - бях изпуснал нещо щом го нарече галено.

- Да. Същия. - Ерика щракна с пръсти в знак, че си спомни.

- Вече ми научи името. - сви рамене сякаш не ѝ прави голямо впечатление. Няма да лъжа, отдъхнах си.

- Има ли други приятели?

- Всички са ми приятели.

- Общителна си, това е хубаво. - отбелязах и заграбих малко брашно незабелязано. Приведох се към Ерика и присвих очи. - Тук имаш нещо. - изцапах я, а тя отвори уста в безмълвен шок.

- Ти не го направи. - изсмя се. - Сега ще видиш. - напълни шепата си и замахна към мен, с което ме направи целия бял.