Точно тук

Глава 10 - Столична мутреса.

Цветея

Бях бясна. Идиотът се държеше сякаш ми е някакъв и това ме подлудяваше. Стиснах юмруци, имах чувството, че от мен ще започнат да хвърчат искри и отворих уста.

— И като какъв по-точно идваш вкъщи? Какви права имаш над мен взимайки решения, които ме касаят пряко? Защо реши, че така лесно ще– огромната му длан обхвана врата ми и залепи устни за моите. Да го усещам толкова близо запали пожар в мен и чувството, че няма да изгасне се загнезди в мен докато шибаните пеперуди бушуваха в стомаха ми. Да ги нямаше и тъпите буболечки, да го няма и Ивайло. Отдръпнах се и тръгнах към изхода като дори не си направих труда да взема друго освен чантата ми и се разрових за телефона си като първа глупачка. Спрях се готова да ударя празната си глава. Егото ми не позволяваше да се върна обратно и да го взема, което означаваше, че няма как да си извикам такси, но нямах и яке. Можеше ли да има по-тъпа от мен, да се имах и в ината. Той бе виновен. Кълна се, щях да му откъсна главата, имах право като взема предвид, че той беше глупака, който реши да се целува с мен по средата на дневната пред хората. Можеше ли да се изложа повече? Искаше ми се да започна да тропам като малко дете, но вдигнах глава и тръгнах напред, а големият джентълмен ме настигна и преметна неговото яке на раменете ми. Свалих го и му го бутнах в ръцете.

— Какви претенции ми предявяваш сега? — живота си залагах, че момичетата са се залепили за прозореца. И защо гледахме онзи филм като мъжът срещу мен разиграваше в пъти по-интересен? Само се молех бронята на безразлична жена да не падне, защото тогава бях загубена.

— Не стана ли ясно какво имам да ти казвам?

— И какво имаш да ми казваш? — вирнах брадичка. Хвана ръката ми и ми отвори вратата на колата му. Скръстих ръце пред гърдите си и не благоволих да се кача, затова ме вдигна булчинската и ме сложи на седалката, че дори ми закопча колана. Говедо. Заобиколи и първата му работа беше да включи парното.

— Така няма да разтопиш ледовете. — не го удостоих с поглед докато го изричах.

— Но ще стопля ръцете ти, които са ледени. — изненадващо, но реших да оставя това без коментар и пътувахме в пълна тишина.

Спряхме пред някакъв склад и се намръщих. Никога не се е проявявал като романтик, но не очаквах да говорим за това точно тук. Излезе от автомобила и ми отвори вратата повеждайки ме вътре в склада. — Виж. Това вероятно не е най-перфектното място да говорим, но това, което виждаш съм аз. Усещаш студа, виждаш твърдия цимент под краката ни. Това беше и моето сърце преди да те срещна. Празно и мрачно помещение, в което е неестествено да присъстват добри хора като теб. Тогава дойде ти, сините ти очи и прекрасният ти смях оцветиха света ми, а неповторимият ти характер ми разказа играта на чувствата. Усеща се като настроенията на бременна жена, радвам се, че те виждам, но същевременно се псувам за това, че не ми стиска да ти кажа истината. А истината е проста. Искам те с всичките бели, които си способна да сътвориш, искам да мога да слея устни с твоите когато пожелая, да те прегръщам и да не те пускам, да ти казвам открито колко много те обичам. Искам любовта ти, Цветея. — седях и гледах право в очите му опитвайки се да проумея всичко изречено. Разбира се, че исках същото. Не знам колко време мина, но лицето му помръкна и това ме свали на земята.