Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава втора

Гледната точка на Мелъди:
   Оставаха по-малко от пет минути до края на последната ми лекция за деня, а аз вече нямах търпение да се измъкна от университета. Сигурно Тайлър ще бъде някъде отпред, за да ме вземе, тъй като не ми се вярва да влезе вътре и то точно сега, когато всеки опитва да си тръгне. Когато професорът най-сетне ни освободи, побързах да се изнижа от сградата, за да не го карам да ме чака. Високите токчета не направиха задачата ми по-лесна. Тъй като нямаше да имам време да мина през нас и да се преоблека, днес цял ден обикалям с вечерния си тоалет. Той се състоеше от малка черна дантелена рокля с гол гръб и моите убийствено високи черни обувки. Носех и малка чантичка, в която да си държа телефона и другите принадлежности. Учебниците и тефтера със записките ми щяха да останат у Скарлет, която се съгласи да ги занесе в апартамента ми по-късно. Косата ми беше изправена, а гримът ми сравнително семпъл. Старах се доста да изглеждам зашеметяващо и се получи. През целия ден събирах погледите на момчетата от ляво и от дясно. Това беше нещо необичайно за мен, но пък ми хареса. Отново привличам внимание и то този път не е, защото излизам с най-популярното момче в кампуса или някоя друга глупост. А като стана на въпрос за Джъстин днес не съм го виждала цял ден, или ме отбягва или просто не е дошъл на лекции. Не, че ме интересува де, по-добре е като не се налага да го срещам.
   Отърсих главата си от неприятни мисли и застанах малко по-далече от вратата на университета, за да не преча на другите опитващи се да излязат. Извадих телефона си, за да проверя часа. Екрана светна и на тапета ми се показа снимка от лятната ни ваканция с Ария и Скарлет, а часовника показа осемнадесет часа. Ама, че съм точна. За жалост не мога да кажа същото и за Тайлър. Не го виждам никъде. Не, че знам как изглежда колата му, ако случайно е решил да ме чака в нея или пък ще мога да я позная. Предполагам обаче, че ще е скъпа, лъскава и сто процента черна на цвят. Прилича на човек, който би имал такава кола. Но не знам със сигурност, което ме изнервя още повече тъй като вече минават пет минути след шест часа, а той никакъв го няма. Времето явно също не е на моя страна, защото слънцето се скри зад тъмни облаци, които не предвещаваха нищо друго освен дъжд.
   Почти всички студенти си бяха тръгнали и вече нямаше никой, който да излиза през вратата. Всички бързаха да се приберат преди да се изсипе дъжда и паркинга набързо се опразни. Колко хубаво. Късмета ми като, че ли си стегна багажа за минути и изчезна някъде със слънцето. Минават вече петнадесет минути от уговорения ни час с Тайлър, а той естествено още не се е появил. Не е за вярване, че ще ми върже тенекия. Не стига, че той ме покани на вечеря, а сега няма и да дойде. Може би е станало нещо и се налага да закъснее. Случва се, но и дори да е така би трябвало да се обади поне, за да каже, че отменя срещата. Погледнах в телефона си за съобщения или обаждания, които да съм пропуснала, но нямаше такива. И тогава се сетих. Не знам как очаквам да звънне като ние не си бяхме разменили дори телефонните номера. Супер. Вече не знам какво да мисля. Ами ако нарочно не е искал да ги разменяме. Ако ме е изиграл и в момента стоя тук като пълна глупачка и си мисля, че ще дойде да ме вземе, а той всъщност въобще да не се сеща за мен.
   Колко ли трябва да чакаш някой, за да се убедиш, че наистина няма да дойде? Ако отговора надвишава 20 минути може би, би трябвало да си тръгвам вече. Няма нужда да стоя тук още половин час с надеждата, че Тайлър все пак ще дойде. Въпроса е там, че все пак май ще си остана на мястото, защото започна да вали. И при това доста силно. Вярно, че живея доста близо до университета, но ако тръгна сега през дъжда и то без чадър цялата ще подгизна за отрицателно време. А както съм с рокличката си и без никакво яке не ми се рискува. И без това вече започвам да треперя от студ. Не е за вярване колко бързо се промени това проклето време. Ще се наложи да изчакам дъжда да спре. Не би трябвало да продължава много. Облегнах се на стената и се зарових в телефона. Можеше да звънна на Ария да мине и да ме вземе, тъй като тя единствена от нас трите има кола, но ми каза, че смята да ходи на кино и предполагам няма да ми се зарадва ако я измъкна от кино салона.
   Мислех си как, ако втори път видя Тайлър Пейн, ще го фрасна толкова силно, че да му се завие свят, задето ме остави тук в дъжда, когато позната черна кола спря пред мен. Нямаше как да не я позная. Принадлежеше на Джъстин. Прозореца се спусна надолу и от там се показа нахалната му, подкосяваща крака, усмивка.