Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава десета

Гледната точка на Мелъди:
   Пътуването мина доста по-забавно отколкото предполагах, че ще е. С момичетата клюкарствахме, говорихме, смяхме се и даже пяхме, а тези няколко часа на път минаха почти неусетно. След като влязохме в Пуерто Лобос, който си личеше, че е един от най-луксозните курорти тук, Ария включи навигацията, за да намерим нашия хотел-комплекс „Плаза“. Обиколихме целия град, за да стигнем най-накрая паркинга на огромна сграда, която е колкото висока толкова и широка. Слязохме от колата и се огледахме. Комплексът имаше свои открити басейни, ресторант с градина и няколко игрища. Със сигурност и още куп други глезотии, от които може да се нуждаеш, когато си на почивка.

- Ето това се казва хотел. – подсвирна Скарлет.
- Съгласна. Определено ще направи престоя ни в пъти по-хубав. – каза Ария.
- Не знам как въобще ще успеем да си тръгнем след седмица. – добавих аз преди едно момче облечено в униформа на пиколо да дойде при нас с количката си за багаж.
- Здравейте дами, ще се нуждаете ли от превоз за багажа си? – попита ни учтиво.
- О, да. – каза Скарлет и отвори претъпкания с куфари и чанти багаж. На момчето като че ли му стана лошо при вида им, но само въздъхна и започна да ги разтоварва. Изчакахме го да приключи и след това влязохме в хотела. Вътре всичко беше много модерно и излъскано до блясък.
- Здравейте, имаме резервация на името на Ария Нелсън. – каза Ария на жената зад рецепцията и показа личната си карта. – За един голям апартамент.
- Момент да проверя. – усмихна се жената и въведе името в компютъра.
- Да, имате резервация, но тук са записани две двойни стаи, а не апартамент.
- Моля? Извинете, но много добре помня, че запазих апартамент.
- Съжалявам, но тук дори пише, че сте ги платили вече.
- Така е. – казах аз. – Нали решихме предварително да го платим, за да не се налага после да се разправяме със сметки. Явно тогава сме объркали нещо.
- И сега няма шанс да ни настаните в някой апартамент, така ли? – заупорства отново Ария.
- Не, много се извинявам, но всички апартаменти вече са резервирани.
- Ох, добре. Тогава може ли да ни дадете ключовете от стаите. – каза Скарлет нетърпеливо. Много се изнервяше, когато хората започнат да ѝ се извиняват.
- Да, разбира се. – подаде ни жената две магнитни карти, с които да си отключим. – Извиняваме се още веднъж. През престоя си ще Ви очакваме в нашия ресторант за една безплатна вечеря, с която да се реваншираме.
- Благодаря. – отвърнахме ние и се насочихме към асансьора.
- Кои са ни стаите? – попитах аз.
- 505 и 510. – отговори ми Ария след като го прочете на картите.
- Ама те дори не са една до друга. – казах аз.
- Не знам. Предполагам, че ще са една срещу друга.
- Правилно предполагаш. – разясни ни момчето с багажа.
- Ами как ще се настаним сега? – попитах момичетата. – Нямам против да бъда сама в стая ако искате да сте двете.
- Сигурна ли си? – обади се Скарлет.
- Мхм. За мен е без значение. И без това по цял ден ще сме заедно. – отвърнах аз.
- Е, значи оправихме и този проблем. – каза Скарлет. – Но те предупреждавам Ария, ако ми хъркаш те гоня на коридора и ако иска Мелъди да те прибира. – пошегува се тя, а асансьора ни спря на петия етаж. Разбрахме се аз да се настаня в 505-та, а Скарлет и Ария в 510-та. Момчето ни придружи до стаите и любезно изчака да разгадаем кой багаж на кого е. След като се оправихме с многобройните куфари решихме сега да си починем малко, а вечерта да излезем на дискотека. Според мен това беше добра идея, защото цялото това нещо с настаняването ме изтощи, а ми трябваха сили за вечерта. Още щом разопаковах по-важните неща, се проснах на удобното легло и лека по-лека започнах да се унасям. След няма и пет минути вече бях заспала.