Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава двадесет и шеста

Гледната точка на Джъстин:
   Вчера след цялата тази шибана работа с Тайлър и признанието на Мел, че го обича, не бях много на себе си. Бях ядосан, разочарован и обиден. Аз ѝ признавам, че все още съм влюбен в нея и моля за втори шанс, а тя най-нагло ми заявява, че обича този нещастник повече от мен. И аз като най-голямото клише вместо да се прибера у нас отидох в един от любимите ми барове и се напих до забрава. Знаех, че текилата нямаше да ми помогне много със ситуацията, в която се бях забъркал, но поне направи поносими нещата вчера. След третата чаша спрях да премислям всичко, а след петата даже не знаех къде се намирам. През цялата вечер при мен идваха всякакви момичета, които искаха да си пробват късмета с мен, но аз така ѝ не им обръщах внимание. Исках само едно момиче, което пък дори не искаше да ме вижда. Все пак след толкова алкохол съвестта ми си хвана пътя. Помня как се бях включил в танците на дансинга и как около мен се бяха навъртали много момичета. Накрая на една от тях късмета наистина ѝ се усмихна, защото я заведох у нас и я направих много щастлива. Няколко пъти. А дори не знаех името ѝ, мамка му.
   Както и да е. Няма значение, защото в момента при мен вместо да стои една стройна блондинка с хубаво тяло, тук е Остин с физиономия на вкиснат лимон. Ясно е, че не му е приятно, ама мен пита ли ме? Преди час се появи на вратата ми и буквално изхвърли дамата ми за вечерта. Горката дори не успя да се облече като хората преди да ѝ тръшне вратата в лицето. А най-смешното е, че най-вероятно ни е сметнала за обратни, защото какво друго обяснение за това, че след като Остин дойде, тя трябваше да си замине. И все пак за всеки случай си написа телефонния номер. Разбира се, Остин веднага изгори листчето като някое ревниво гадже. Колкото и да се опитвах не можех да сдържам смеха си, а като се смеех в главата ми започваха да се удрят барабани. Толкова лош махмурлук не съм имал от години. Мръднех ли по-рязко цялата стая наново почваше да се върти. Останах си в леглото и затворих очи. Нищо чудно ако стана да се изповръщам по целия път към банята. Остин правеше нещо в кухнята и хич не ме интересуваше, че е тук стига да пази тишина. Не че това му се отдаваше много, защото на няколко пъти изпусна нещо и затвори шкафчетата с удар, при което мозъкът ми сякаш получи земетресение.

- Оххх... – измрънках за кой ли път.
- Ох, я. Така става като се размотаваш по баровете и пиеш като ненормален. – каза ми той, но сякаш го изкрещя.
- По-тихо, моля те.
- Няма да стане. Ти си виновен. – отвърна той и в главата ми сякаш се забиха пирони.
- Остин...
- Какво? – попита ме.
- Спри да говориш, мамка му. – изкрещях му и се преметнах в леглото.
- Хубаво, но се изправи, за да си изпиеш хапчето за главоболие. Приготвих ти ѝ закуска. – не се спря.
- Истинско съкровище си. – измрънках.
- Моля? – погледна ме учудено, докато се мъчех да се изправя без да стане някоя беля. Поне, слава богу, че боксерките ми бяха на мен, защото щеше да се получи много неудобно. Остин, сякаш за да направи живота ми по-гаден от колкото е в момента, вдигна щорите и през прозореца влезе страшно много светлина, която ме заслепи. Присвих очи и ги прикрих с ръката си. Опитах се да свикна с нея ама не се получи много добре.
- Да знаеш, че ще ти го върна. – казах му след като се придвижих до кухнята, където светлината беше по-поносима.
- Не се и съмнявам. Сега пий. – връчи ми две хапчета и чаша вода. Изпих ги, но за съжаление не действаха много бързо. Настаних се на единия стол, с гръб към прозорците и главата ми тупна на масата. – Без такива. Ставай и разказвай какви си ги вършел снощи.
- Никакви. – отговорих.
- Какво? – явно не можеше да ме разбере и надигнах леко глава.
- Нищо. Няма нищо, което да е от значение.
- Шегуваш ли се? Разказвай бързо... или предпочиташ да ти пусна малко музика, за да се разбудиш?
- Ужасен си. – отвърнах и накратко му разказах за какво е цялата тази врява.
- И ти смяташ, че нещата ще се оправят сами, докато ти стоиш тук и не правиш нищо?
- Не, то няма какво да се оправя вече, че да се занимавам. – казах му, а той още повече се ядоса.
- Ти си идиот.
- Нищо ново не ми съобщаваш.
- Така е, но въпреки всичко си заслужи да бъдеш в това положение.
- Какво? – изправих се бързо и погледа ми се завъртя.
- Мхм. Направих всичко възможно, за да те накарам да проумееш себе си и да разбереш, че си направил една от възможно най-големите грешки като си зарязал Мелъди и за какво? Накрая просто да се предадеш и да оставиш шибания Тайлър Пейн да ти я отмъкне под носа. Не стига, че си влюбен в нея, ами и я обичаш, както никой друг не може да я обича. Вие имате всичко – и любовта и историята си и въпреки това и двамата се отказвате от нея, защото така ви е по-лесно. Е, ако на вас не ви омръзна от всички тези игрички, то на нас останалите вече ни писна. Стегни се и се вземи в ръце. – изкрещя ми последното и затръшна вратата преди да си тръгне.