Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава шестнадесета

Гледната точка на Джъстин:
   Нямам спомен да съм заспивал, но явно съм си подремнал доста тъй като навън вече се бeше стъмнило, а в стаята осветлението не беше включено. Беше изключително тихо и единствено се чуваше дълбокото дишане на Ейвъри, която все още спеше до мен. Явно доста се беше изморила след дългия секс маратон, който си спретнахме. Мога да кажа, че го направихме точно на време, защото поне за няколко часа забравих какъв идиот съм и какво бях направил. Внимателно станах от леглото и потърсих дрехите си. В тъмното не беше никак лесно и на няколко пъти се спъвах в различни предмети, които, естествено, пратих на майната им. Най-накрая открих гардероба и изрових от там някаква тениска и къси панталони. Облякох ги и по възможно най-тихия начин се измъкнах от стаята, защото не ми се искаше да събудя Ейвъри. Ако го направя ще трябва да чакам и тя да се приготви, за да излезем заедно, което ще отнеме повече време, отколкото бих издържал, а на мен не ми се занимаваше с нея в момента. Мислех да отида до бара на хотела и да пийна нещо. Трябваше да държа съзнанието си далеч от онази случка с онова въпросно момиче и за сега се справях горе-долу добре. Затворих вратата съвсем леко и се обърнах в посока към асансьорите. В същото време обаче зад мен се чуха познати гласове и реших да погледна, за да видя кой е. Нямаше да е лошо, ако е някой от приятелите ми, за да ми прави компания. Обаче ситуацията изглеждаше малко по-сложна.
   Пред стаята на Остин стоеше Мелъди, а самия той тъкмо заключваше вратата. Тя изглеждаше все едно се е борила с гладна мечка за гърненце с мед. Косата ѝ беше рошава, а дрехите ѝ намачкани. Не, моя грешка. Изглеждаше така сякаш току-що някой я беше изчукал. А единственият с нея беше Остин. Не исках да си съчинявам някакви такива сценарии с тях двамата, но въображението ми работи без да пита. В главата ми доста бързо се заформяха няколко идеи, от които ми прилоша и за които се надявам да не се окажат реалност. Не знам дали те осъзнават как изглежда това от страни, но определено не бих го свързал с нещо добро и почтено.
   Ами ако се окаже вярно? Ако най-добрия ми приятел наистина е забърсал дългогодишното ми бивше гадже? – въпроса просто изникна от някъде и целият се паникьосах. Това не може да бъде истина. Остин не би го направил, та той ми е приятел все пак. А и до колкото познавам Мелъди, а аз я познавам много добре, тя не би му позволила. Тя си има гадже и не може да е изневерила на онзи богаташ с моя приятел богаташ. Абе какво пък и става на нея, че залита само по мъже с пари?
   Помъчих се да измисля свястно оправдание защо са били заедно, но не успях. Най-вероятно, защото такова не съществува, идиот такъв. – скарах си се сам на себе си.
   По дяволите, той сигурно я е оправил. Не виждам друго логично обяснение защо тя ще излиза от неговата стая в този вид. Това не биваше да става. Защо точно той? Имаше толкова много други, с които можеше да преспи за по веднъж, а тя избра точно Остин. Може би искаше да ми го върне за онази целувка, както и за всичко останало? А какво по-гадно може да има от това да отиде и да се изчука с най-добрия ми приятел за отмъщение. Нещо в мен сериозно прищрака и се ядосах. Не исках, но ревнивата част от мен се обади. Това първо си беше моето момиче, той няма никакво право да бъде с Мелъди без значение дали с нея сме разделени или не. Точка.
   Двамата се бяха спрели пред мен и всички се гледахме в пълно мълчание. Реших аз първи да се жертвам и да наруша тази неловка тишина. Нека да се свършва.