Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава двадесета

Гледната точка на Джъстин:
   Денят беше повече от ужасен. Заради здравните ни осигуровки, които се покриват само в Щатите, се наложи да преместят всички ни в някоя от болниците в Лос Анджелис, а ние да платим страшно много пари за престоя ни в Мексиканската болница. Пътувахме над десет часа докато пристигнем, а аз не бях виждал Мелъди от както тръгнахме. Настоявах да пътувам с нея, но лекарите казаха, че трябва да съм някой от семейството ѝ, за да ме пуснат. Можех да кажа, че съм ѝ гадже, но Ейвъри се погрижи цялата болница да научи, че съм скъсал с нея сега. За щастие убедих една от сестрите, че за да не се притеснявам много трябва да ми каже как е Мелъди, а тя се съгласи. Разбрах, че състоянието ѝ се подобрява и е въпрос на дни тя да се събуди. Искаше ми се да я видя, но чара ми не стигна до там, за да накарам сестрата да ме пусне при нея.
   След това дълго пътуване ни бяха настанили по стаите в частна болница „Лос Анджелис“ и настояваха да направят пълен преглед на всеки от нас. Убеждавах ги, че аз съм добре и че нямам нужда от това, но те задължително трябвало да го направят, защото „такава е политиката на нашата болница и други глупости“. Минаха още няколко часа преди да са готови резултатите с изследванията и да ме пуснат да си ходя. Повярвайте ми до сега не съм се чувствал толкова смазан от умора. За последните две денонощия бях спал около три часа общо и едвам държах очите си отворени. Знаех, че ще е най-добре да се прибера, но не можех да го направя преди да науча дали има нещо ново за Мел.

- Здравейте. – поздравих жената от рецепцията на болницата. – Ще ми кажете ли в коя стая се намира Мелъди Бътлър?
- Хмм. – измрънка тя и ноктите ѝ затракаха по клавиатурата. – Мога да ви кажа, но свижданията са само за роднини. Вие какъв сте на госпожица Бътлър?
- Аз ли? Аз съм... брат ѝ. Ноа Бътлър. – излъгах, но май не ми се получи, защото жената свали очилата си и ме изгледа лошо.
- Странно, току-що един Ноа Бътлър отиде при нея. Сигурен ли сте в казаното?
- По дяволите... Добре, вижте аз съм гаджето ѝ и наистина трябва да отида и да разбера как е. Моля ви проявете разбиране. Тя е любовта на живота ми.
- Колко сантиментално, но тук си има правила. Можете да говорите с брат ѝ, за да ви бъдат допуснати свижданията с нея. Довиждане. – махна ми да се разкарам и върна погледа на компютъра си.
- А ще ми кажете ли стаята, за да отида при брат ѝ? – не се отказах аз.
- Знаеш ли, че си много досаден? – раздразнено ме погледна отново.
- Казват ми го доста често, но какво да се прави.
- Няма да ти кажа нищо, затова по-добре се разкарай от тук.
- А ако не го направя? – предизвиках я.
- Ще извикам охраната и няма да бъдеш повече допуснат до тази болница. – уверено каза и ме погледна ядосано право в очите.
- Ясно. Тръгвам си. – предадох се аз и вдигнах ръце в знак на поражение.