Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава двадесет и девета

Гледната точка на Джъстин:
/Две седмици по-късно/
   Ако до преди две седмици някой ми беше казал колко трудно е това да организираш предложение за брак и да намериш годежен пръстен за дългогодишната си приятелка, сигурно нямаше да му повярвам и щях да се изсмея. Сега, обаче напълно се убеждавам, че това е така. Още на следващия ден след онази прекрасна и изпълнена с наслада вечер, която прекарахме с Мелъди, аз започнах сериозно да се замислям за това, че брака е най-подходящото нещо, което ще ни обвърже още по-силно. Може и да бяхме доста млади, но се обичахме и имахме подкрепата от семействата си. Е, по-скоро аз получих подкрепа. Дори се сдобрихме с Ноа и той се съгласи да ми помогне. Имах начертан план в главата си кога, къде и как да предложа на Мелъди, но изпълнението му определено беше трудно. Всичко беше планувано за тази вечер. Семействата ни щяха да присъстват, заедно с всичките ни приятели, но проблемът е, че все още нямам пръстен. Обиколих абсолютно всичките магазини за бижута в Лос Анджелис и никъде не намерих нещо, което дори малко да се доближава до идеалната ми представа.
   В крайна сметка се върнах в първия магазин, в който стъпих. Там като че ли имаше най-голям избор. Взех и помощната бригада, която се състоеше от Остин и Ноа. Още от входа много ми се зарадваха и преди да разбера какво става пред мен бяха извадени около двадесет лъскави сребърни пръстена.

- Просто не знам какво да избера. Искам да е нещо специално. – оплаках се.
- Виж, първо трябва да сведеш избора до два. – посъветва ме Ноа. – Избери ги. – огледах пръстените за пореден път и взех два.
- Сега, просто помисли кой би описал Мелъди по-добре. – Остин се обади.
- Мисля, че този. – показах им дясната си ръка.
- Прилича на сълза. – Ноа изкоментира диаманта отгоре.
- Именно. Точно като нея. Чиста като сълза.
- Съгласен съм с теб. Този със снежинката не е много подходящ.

   Най-накрая избрах нещо. Чувствах се така сякаш съм отслабнал с няколко килограма. Не знам как щях да предложа брак на Мел тази вечер, ако нямах подходящ пръстен. Определено си струваше обикалянето. Исках да купя нещо наистина красиво и стойностно затова съм благодарен на баща си, който ми услужи с малко пари.
   Уредихме пръстена, така че остана само това Мелъди да приеме довечера. Не знам как бих оцелял, ако кажеше не. Щях да съм съсипан. Въпреки това положителното мислене беше добродетел. Трябваше да мисля позитивно. Мел ме обичаше, точно толкова, колкото и аз нея. Трябваше да приеме, знаех че ще каже да.