Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава двадесет и пета

Гледната точка на Мелъди:
/Една седмица по-късно/
   Бих казала, че за тези седем дни, през които Джъстин живее с мен имам чувството, че съм се сдобила със съквартирант. Той почти не се отделяше от мен и макар че не ми се искаше, започнах да си припомням какво беше да живееш с него. През тези шест месеца бях забравила какво е да търпиш всичките му лоши навици. Колкото и да ме дразнеше, донякъде се радвах, че е тук в момента, за разлика от Тайлър. Той трябваше да се върне още миналата седмица, но все още нито ми се е обадил, нито ме е потърсил. Сигурно е зает, но поне можеше да дойде и да ме види. Бях му сърдита и нямах никакво намерение аз да съм тази, която да му се обади. Когато си спомни, че има приятелка, ще го направи.
   И тази сутрин, както обикновено Джъстин приготвяше закуската, докато аз бях в банята. Вече ми вярваше, че се чувствам добре и не се налагаше да стои пред вратата, за да ме пази. Сигурно стоях под душа около половин час, преди да се наканя да изляза. Увих една кърпа около тялото си и една около косата си, и излязох от банята. Искаше ми се да се облека, но Джъстин настоя, че първо трябва да закуся. Бях готова да оспоря предложението му, но наистина миришеше вкусно, така че направих изключение. Но само този път.

- Аз ще отворя. – каза Джъстин и се изправи от стола си.

   Закуската ни беше прекъсната от позвъняване на входната ми врата. Нямах никаква представа кой беше и какво можеше да иска по това време. Изминаха поне пет минути и Джъстин все още не се беше върнал, затова реших, че ще е по-добре, ако стана и проверя. Може да е някой съсед, който се нуждае от нещо. За жалост представите ми бяха много далеч от реалността. На вратата с ядосано изражение стоеше Тайлър. С Джъстин не обелваха и дума, а само се взираха в един друг. Приличаше на каубойски филм. В следващия момент погледът на Тайлър се измести върху моя.

- Значи това правиш, докато ме няма. Спиш с бившия си. – Тайлър ми каза тези думи, гледайки ме право в очите. Успях да доловя тъгата и разочарованието в гласа му.
- Не, това не е вярно.
- Погледни се. – сведох погледа си и едва тогава осъзнах, че съм по-кърпа. Определено изглеждаше убедително.
- Просто тъкмо излязох от банята. Не сме спали заедно. – това беше самата истина, но на мястото на Тайлър и аз не бих повярвала.
- Мелъди… не искам да те виждам точно сега. – преди да осъзная Тайлър вече си беше тръгнал.

   Дори не мислих какво правих. Бутнах Джъстин на една страна и излязох от апартамента си. Тичах след Тайлър надолу по стълбите. Не ми пукаше, че съм по кърпа и някой може да ме види. Трябваше да оправя това недоразумение. Излязох от сградата, в която живеех и успях да го настигна точно преди да се качи в автомобила си.