Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава деветнадесета

Гледната точка на Джъстин:
   Когато стигнахме най-близката болница, която беше на доста голямо разстояние от мястото, на което бяхме катастрофирали, всички бяхме разпределени по различни стаи и кабинети. Скарлет и Мелъди бяха откарани в интензивното, а останалите се нуждаехме от няколко шева и преглед. Аз и Ейвъри бяхме в един кабинет заедно, защото и двамата се нуждаехме от шевове. Имахме множество порезни рани по ръцете, причинени от стъклата, а Ейвъри се нуждаеше и от един на челото, защото не спираше да кърви. Когато чу това, че ще я шият, едва не припадна. Винаги я е било страх от игли и болници, а сега когато видя иглата, с която щяха доста добре да ни обслужат, просто й причерня пред очите. Като нейно гадже трябваше да изпълня задачата си и да се опитам да я успокоя максимално. След първите няколко шева и то на едната рана, Ейвъри изпадна в истерия. Наложи се да й сложат пълна упойка и съм много благодарен, че ще спи и няма да говори много.
   След като медицинската сестра приключи с Ейвъри, се зае с мен. Нуждаех се от няколко шева на три или четири рани по двете ми ръце. Определено не се брояха на пръстите на двете ръце, но се разминах само с новокаинова упойка, която включваше няколко инжекции около раните ми. Болката беше неописуема, но поне мислите ми, които непрекъснато бяха при Мелъди, успяваха да я притъпят. Умирах от притеснение, защото не знаех как е тя и никой не ми казваше. Накрая стигнах до извода, че ако не попитам някой, ще си остана в неведение.

- Извинете, знаете ли какво е състоянието на госпожица Мелъди? – попитах сестрата, която приключваше едва с втората отворена рана на дясната ми ръка.
- Не знам много. Трябва да се обърнете към лекаря, за да получите по-точна информация.
- Вижте какво… - започнах и погледнах към Ейвъри, за да се уверя, че все още е дълбоко заспала. – …въпросното момиче, за което питам е любовта на живота ми, имахме ужасно тежък ден и умирам от страх, че нещо може да й се случи, така че ако знаете нещо, моля Ви кажете ми.
- Госпожицата е стабилизирана. Има доста силно сътресение и натъртвания в областта на цялото тяло. Имаше съмнение за вътрешен кръвоизлив, но се опроверга, така че тя е добре и ще оцелее. Можете да бъдете спокоен.

   След тези думи нищо друго нямаше значение. Това, че тя беше добре и ще оживее беше най-хубавата новина, която бях получавал. Мислено си отдъхнах и вече доста по-спокоен оставих сестрата да довърши работата си. Дано това не остави чак такива големи белези, защото в противен случай татуировките ми ще бъдат съсипани.