Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава тринадесета

Гледната точка на Мелъди:
/На следващия ден/
   Тази сутрин, за разлика от всички останали досега, се събудих с писък. Причината беше, че когато отворих очите си, първото нещо, което видях бяха очите на Джъстин, които ме наблюдаваха и красивата усмивка на лицето му. Знаех, че все някога щеше да дойде и да си легне, но не очаквах, че ще се навре чак толкова близо до мен. След моя доста оглушителен писък и двамата подскочихме от местата си. Едва тогава може би осъзнах,че сме прекарали тук цяла вечер. Нямах представа колко е часа и как ще се измъкнем, но дори нямах време да попитам, защото вратите на каютата се отвориха. През нея влязоха двама мъже. Единия беше по-възрастен,а другия по-млад, но това, което ме тревожеше беше оръжието в ръцете на по-големия. Моите ръце, а и тези на Джъстин на мига се озоваха във въздуха, а непознатите хора, които най-вероятно бяха собствениците на лодката проговориха.

- Quién es usted? Qué haces aquí? – мъжът заговори на испански, а аз и Джъстин се спогледахме. Мога да кажа, че не обръщахме кой знае колко внимание на часа по испански в гимназията. Прекарвахме го в разговори, шеги и може би някоя друга целувка, но не и в учене, както би трябвало.
- Не, не. Не сме направили нищо лошо. Говорите ли английски? – Джъстин се опита да обясни, но явно тези бяха от типа испанци, които владееха само своя език.
- Свърши ни горивото и затова дойдохме тук. Нямаме телефони и не можехме да се обадим на никого да ни прибере и се настанихме за през нощта. – опитах се да им обясня ситуацията жестикулирайки, защото ако трябваше да разчитам на бившия си, сигурно щяха да ни застрелят на място.
- Мелъди, какви ги дрънкаш? Те не говорят английски?
- Да, но ще ме разберат по мимиките и престани да ме тормозиш.
- Добре, давай. Да видим колко ще разберат от твоето ръкомахане насам-натам.
- Levantarse! – извика мъжът и ни направи някакъв знак с ръката.
- Какво говори този?
- Ох, Джъстин, откъде да знам? – скарах му се.
- Levantarse! – повтори непознатия и отново направи онзи жест и то няколко пъти. Май, че разбрах какво се опитва да ни каже.
- Мисля, че иска да станем. – преведох на Джъстин и двамата се изправихме.

   По-младия ни поведе нагоре към палубата, а този с оръжието вървеше зад нас. Настаниха ни на едни столове и капитана подкара нанякъде. За щастие не ни вързаха, но се настаниха срещу нас, заедно с пистолета в ръката на онзи. Вътрешно, че и външно умирах от страх, защото не знаех нито къде ни водеха, нито дали изобщо ще се измъкнем живи. За разлика от мен, Джъстин си беше доста спокоен. Не го притесняваше това, че някакъв луд мексиканец държи насочено оръжие срещу него. А, да забравих, че и на него му се е случвало преди. Нали го бяха арестували преди две години. Твърде дълга история.