Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава пета

Гледната точка на Мелъди:
/На следващия ден/
   След снощното парти по случай рождения ден на Скарлет, което завърши доста лошо за бившия ми приятел, Тайлър настоя да ме отведе в имението си. Това беше най-голямата къща, която съм виждала. Стаите бяха много, а по коридорите със сигурност можеш да се загубиш, ако не ги познаваш. Тайлър ме разведе набързо из дома си, а след това се отправихме към спалнята му. Нищо не се случи между нас. Все пак е началото на връзката ни и това да спим заедно по онзи начин е доста прибързано. Вместо това той ми даде една своя тениска, с която се преоблякох и последно помня, че заспахме гушнати.
   Събудих се в леглото му от светлината, която влизаше в стаята и първото нещо, което забелязах беше, че Тайлър го нямаше. Вместо него на възглавницата му намерих бележка:

   Трябваше да изляза рано, защото имам работа във фирмата, но има много храна в хладилника, така че преди да отидеш на лекции, можеш спокойно да закусиш. Ще ти се обадя възможно най-скоро.

   В следващия момент се завъртях на другата страна и взех телефона си, който бях извадила на нощното му шкафче. Светнах екрана и едва не паднах от леглото, когато видях, че пишеше единадесет часа. Лекциите ми започват в осем. Изтървала съм цели три. Ужас, това си бяха три цели отсъствия. Набързо изскочих от леглото и намерих обувките си, които се намираха до леглото. Обух ги, отворих вратата на спалнята му и инстинктивно тръгнах надолу по стълбите, които бяха вдясно от мен. Озовах се на долния етаж във всекидневната. Застопорих се на едно място, когато видях някаква непозната жена. Убедена съм, че снощи я нямаше.

- Вие сигурно сте госпожица Мелъди? – проговори тя.
- Да. – отговорих като все още гледах шашнато.
- Аз съм домашната помощница на господин Тайлър. Той настоя да не излизате без да закусите.
- Благодаря, но закъснявам, така че може би някой друг път. – оправдах се и хукнах към вратата.

   Чух как жената вика зад мен, но нямах време за храна в момента. Набързо си извиках едно такси, което трябваше да ме откара до дома ми, за да си сменя дрехите, защото тези миришеха на алкохол и не бяха най-подходящите за институция като университета. Изчаках около две или три минути и жълтата кола се появи. Казах адреса на шофьора и това, че бързам. Той ме разбра и натисна педала на газта право към другия край на града, където се намираше дома ми. Още от сега започнах да прехвърлям дрехите си на ум, за да не се чудя какво ще облека и да загубя още ценно време. Дано успея да хвана последната лекция преди почивката.