Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава двадесет и осма

!В главата има открито сексуално съдържание!

Гледната точка на Джъстин:
   След хубавия ми бой с този идиот, за който дори и не искам да чувам повече, определено имах нужда от почивка. Бях изхабил достатъчно нерви заради него и все още побеснявам, когато се сетя, че е посегнал на Мелъди и не си е получил последствията от това. Умирам си да отида и да му напомня, че е мъж и че един мъж никога не трябва да посяга на една жена, но естествено думите на Мел ме спират да извърша това, което съм си наумил. Ако отида само ще влоша нещата и ще я накарам да страда повече, а аз не искам това. От тук нататък ще се постарая да има само усмивка на нейните прекрасни устни. Ще бъда мъжът, който трябва да бъда за нея и повече няма да прецаквам нещата между нас. Никога.
   Закарах ни у нас по възможно най-бързият начин. Отключих вратата и влязохме в апартамента ми. Тъй като Мелъди живя тук с мен доста време знаеше кое къде е, а аз не съм променял нищо от заминаването ѝ. Бяхме обзавели апартамента заедно и исках да си запазя поне този спомен за нея. Дори мрънкането на Ейвъри, не успя да ме накара да го променя. Без нищо да ѝ кажа тя отиде до банята и взе аптечката, която беше в шкафа под мивката. Аз седнах на леглото и се опитах да не гледам към кръвта по ръцете ми или по тениската. Имаше нещо за мен, което никой друг освен Мел не знаеше. Аз имам страх от гледката на кръв и най-вече от моята собствена. Не мога да понасям гледката на много кръв. В такива случаи ми се замайва главата и мога да припадна. При катастрофата обаче, за която все по-малко искам да мисля и премислям, фобията ми от кръв беше последното за което ми оставаше да мисля. Тогава страха и паниката надделяха и дори не ми направи впечатление, че не съм припаднал на мига. За жалост в момента не е така. Имам чувството, че се задушавам и ако Мел не се появи до минута, две мога и да не оцелея.

- Тук съм, погледни ме. – влезе в стаята и хвърли нещата от аптечката на леглото до мен. Хвана лицето ми и очите ни срещнаха. – Гледай само мен, аз ще се погрижа за другото. – успокои ме.

   Застана на колене пред мен, съблече тениската ми и я захвърли на далеч, за да не я виждам. Взе памука и му сложи от дезинфектанта. Пръстите ѝ надигнаха брадичката ми и докосна внимателно сцепената ми вежда. Изсъсках и се отдръпнах.

- Не мърдай. Ще боли повече. – каза ми тя и отново допря памука. Щипеше, но се насилих да остана неподвижен.