Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава двадесет и седма

Гледната точка на Мелъди:
   Целувката с Джъстин и това, което ми каза преди нея все още бяха запечатани дълбоко в ума и сърцето ми. Изпитвам огромна радост от това, че най-накрая спряхме да се самозалъгваме и отново се събрахме. Чувствам се по-същия начин, по който се бях чувствала и през тези шест години, в които бяхме заедно. Смятам, че щастлива е меко казано описание. За жалост това, което и двамата не бяхме планирали беше появата на Тайлър, макар че бяхме в неговия дом. Не знам защо, но когато дойдох тук тази сутрин се почувствах като затворник. Усещах целувките и прегръдките му, но вече не бяха толкова хубави, колкото ги помня. В мига, в който Джъстин се появи и ми каза всичко това, вече нямах съмнение, че любовта ни е по-силна от всичко и ни е писано да сме заедно. Дори гневния и пълен с омраза поглед на Тайлър не можеше да спре съзнанието ми от това да връща лентата назад.

- Какво по дяволите става тук? – повтори въпросът си. Очите му се местиха между мен и Джъстин. – Мелъди, какво правиш? Как може да ми го причиниш?
- Хей, успокой се. – Джъстин се намеси и ме дръпна зад себе си. Благодарна съм, че го направи, защото имах чувството, че Тайлър щеше да ме убие на място.
- Ти не се меси! Заради теб връзката ни се разпада.
- Връзката ти се разпада, защото ти никога няма да можеш да я обичаш, така както аз я обичам. Тя е моя. Моя е от шестнадесет годишна и ще остане такава завинаги.
- Простила си му? След всичко, което ти е причинил с Ейвъри, ти си му простила? – Тайлър ме попита и сякаш не можеше да повярва, че това наистина се случва.
- Много съжалявам. Просто… не мога да спра сърцето си. То му принадлежи още, откакто се помня. – оправдах се, стараейки се да не се разплача.
- Чу я. Сега, ако не е проблем, ще си тръгваме. – Джъстин хвана ръката ми и ме задърпа към изхода, но преди да се усетя, Тайлър ме издърпа и ме притисна към себе си. – Пусни я!
- Мелъди, не можеш да си тръгнеш с него. Ти обичаш мен. Аз бях този, който ти помогна да се съвземеш след като той ти разби сърцето.
- Тайлър, няма да повтарям. Пусни момичето ми. – Джъстин процеди през зъби.
- Или какво? – Тайлър ме бутна зад себе си и се изправи срещу него.

   Само след броени минути, Джъстин и Тайлър бяха на земята и се налагаха един друг. Вече не се притеснявах от това да се разплача. Не исках да се бият за мен, но все пак аз съм виновна. Не трябваше да се подигравам с чувствата им. Двамата понасяха юмруците си взаимно. Джъстин беше със сцепена устна и вежда, а от носа на Тайлър се стичаше много кръв. Не приличаше на обикновено спречкване за момиче. Джъстин направо го размазваше от бой. Знаех, че трябва да прекратя това, преди положението на Тайлър да се влоши и да се наложи да викам линейка.