Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава осемнадесета

Гледната точка на Джъстин:

- Мамка му. – изпсувах след като се измъкнах от премазаната кола. Бях в истински шок, защото започвах да осъзнавам какво се беше случило току-що. Бяхме катастрофирали.

   Помня, че видяхме колата, с която бяха Мел и приятелките ѝ, спряна от страни на пътя и отбихме при тях. Оказа се, че се е развалила и те са останали без превоз. Нямаше как просто да ги зарежем там и затова се наложи да се посместим в моята. Те трите, както и Остин, в който беше седнала Скарлет, бяха на задните седалки на колата ми, а аз и Ейвъри бяхме отпред. Всичко вървеше добре докато гаджето ми не си отвори устата, за да се заяде с Мелъди. Започнаха да си викат и да си разменят обиди, а това не ми се понрави, тъй като ми пречеше да шофирам. Изчаках още малко, за да видя дали няма да се осъзнаят, но след като не спряха да се дразнят, а продължиха, се изнервих още повече и си изпуснах нервите. Обърнах се към тях, което може би беше основната ми грешка, и им изкрещях да престанат, а после помолих Мел като по-умна да отстъпи, защото сериозно се беше заканила на Ейвъри. Не успях да разбера отговора ѝ, защото в следващия момент другите изпищяха и аз върнах погледа си на пътя. Към нас, с голяма скорост, се беше засилил друг автомобил. Нямах никакво време да реагирам и да отклоня колата от платното, за да избегна катастрофата. Всичко се случи прекалено бързо. Дори не разбрах аз ли съм навлязъл в другото платно или шофьора срещу мен. Двете коли се сблъскаха яростно и се завъртяха по пътя.
   Живота ми въобще не мина като на лента, както се разправяше в повечето филми. Главата ми се удари в кормилото и добре, че бях с колан, за да не изхвърча през предното стъкло, което се беше счупило. Въздушните възглавници се отвориха веднага след това и омекотиха другите удари. Колата спря на едно място и чак тогава си позволих да пробвам да се измъкна. По ръката имах много разрези от натрошеното стъкло и ме болеше доста, но изтърпях и я промуших между седалките. Откопчах колана си, а също и този на Ейвъри, за да се измъкне и тя. Отворих вратата си до колкото беше възможно и се промуших навън. Паднах на земята, по която също се бяха разпръснали стъкла и части от автомобилите. Още повече си нарязах ръцете, но бързах да се изправя и малкото болка не ми правеше особено впечатление. Трябваше да разбера дали всички са оцелели и дали са добре.
   Първото, което забелязах след като си стъпих на краката, бяха колите. Предното стъкло на черното ми BMW беше счупено, а капакът и цялата предна част смазани и прегънати почти на две. Сивата кола, в която се бяхме блъснали, изглеждаше по-зле. Цялата ѝ броня беше смачкана, фаровете и капакът ги нямаше, а абсолютно всички стъкла се бяха пръснали по пътя с останалите части. Колата беше напълно неразпознаваема. Не успях да видя дали шофьора е все още вътре, но реших, че той ще почака. От всякъде излизаше дим и се надявах всички да излезем извън обсега на автомобилите преди да се възпламенят. Отворих задната врата, защото беше най-близо до мен и помогнах на Остин да изкара Скарлет. Тя се беше свила в пространството между седалката и него. Изглеждаше доста зле и най-вероятно тя ще е тази, която е пострадала най-много. Взех я на ръце и я оставих на земята. Остин излезе след нея, но на Ария ѝ трябваше помощ и той се намуши пак в колата. Изкарах телефона си от предния джоб на дънките и го огледах за щети. Слава богу, работеше.