Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава единадесета

Гледната точка на Мелъди:
/На следващия ден/
   След случката снощи, когато с Джъстин се разделихме в лобито на хотела, Ария и Скарлет не спряха да ме разпитват. Целият път с асансьора и стигането до стаите ни премина във въпроси. В този момент бях благодарна, че не съм в стая с някоя от тях или още по-малко с двете, защото нямаше да мога да поспя изобщо.
   Както спях и сънувах някакви безсмислени неща, ми се дочу звук от звънящ телефон. Отне ми известно време да разбера, че това всъщност е моя. Пресегнах се да го взема от нощното шкафче и видях, че Ария ме търси. Плъзнах пръста си по екрана и допрях устройството до ухото си.

- Само не ми казвай, че все още спиш. – изписка силно, че дори ми се наложи да отдръпна леко телефона си.
- Да, Ария представи си. Какво има? – измрънках в слушалката.
- Имаш двадесет минути да се приготвиш. Отиваме на плаж.
- В девет сутринта?
- Да, тъкмо е по-хладно. Хайде, ставай. Не сме дошли да спим. – с това изречение затвори телефона.

   Макар и с голяма доза нежелание се изправих от мекото и топло легло и тръгнах към банята. Успях да се разсъня едва след като си взех душ. Измих зъбите си и вързах косата си на опашка. Върнах се в стаята и извадих от куфара си един от многото бански, които бях взела със себе си. Облякох се и сложих отгоре една плажна рокля. Не сложих, нито грим, нито правих нещо специално. Събрах всичко, което щеше да ми трябва в плажната си чанта. Единственото, което не взех със себе си беше телефонът ми. Дадох много пари за него и не искам да го повредя, заради някакъв си пясък.
   Когато установих, че съм напълно готова, излязох от стаята си и заключих с картата преди да я върна обратно в чантата си. По някаква случайност Ария и Скарлет също излязоха в същия момент.

- Поне този път не закъснях. – казах аз, а те се усмихнаха.
- Да, вървим. Усещам, че днес може и да ми провърви в опитите да си намеря гадже. – каза Скарлет и тръгна с бърза крачка към асансьора.
- Скар, не ти трябва гадже. Имаш нас. – намеси се Ария и я гушна.
- Много мило, момичета, наистина. Едва ли ще мислите така, когато се ожените. – измрънка самотната ми приятелка, а ние с Ари се засмяхме.

***
   Определено не съжалявам, че не проспах сутринта. Времето беше прекрасно, а да не говорим за плажа. Бяхме в зоната на хотела, а чадърите тук не бяха толкова набутани един в друг, както по обществените плажове. Имаше достатъчно място, за да се извъртиш към слънцето или да се настаниш под сянката без съседите да ти я крадат или пък да те слушат какво говориш с приятелите си. С момичетата си прекарвахме страхотно. Водата беше много чиста, а океанът беше спокоен. Хващахме тен, говорихме си, пръскахме се във водата и като цяло беше много забавно. Всички имахме нужда от почивка, заради натоварената програма в университета и ни се отразяваше много добре.
   След поредната борба с морска вода, бяхме изморени и се проснахме на шезлонгите. Чакахме да изсъхнем преди да се преместим на сянка, защото ставаше по-горещо, а каквито сме бели, ще изгорим за минути. Изведнъж, както се бяхме отпуснали и трите чухме глас. Глас, който говореше на Скарлет, но аз и Ария също скочихме от местата си.