Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава двадесет и първа

Гледната точка на Мелъди:
   Отворих очите си и ми трябваше известно време да се приспособя към количеството светлина в стаята. Болеше ме цялото тяло, но това не ми попречи да се огледам наоколо. За секунди разбрах, че съм в болница. Последното, което помня бяха фаровете на колата срещу нас, но след това всичко ми се губи. Дори не знам колко дни са минали от случилото се насам, но смятам да разбера.
   В следващия момент вратата се отвори и през нея влязоха двете ми добри приятелки. Когато видяха, че съм будна, на лицата им се изписаха усмивки. Постарах се да им върна жеста и двете се приближиха към мен. Изглеждаха радостни и доста облекчени от това, че ме виждат.

- Как си Мелъди? – попита ме Ария.
- Добре съм, като изключим това, че всичко ме боли.
- Помниш ли какво се случи? – обади се Скарлет.
- Мисля, че катастрофирахме?
- Да, но ти беше в доста по-тежко състояние. Няколко дни бяхме в болницата в Мексико и едва преди два дни те преместиха тук.
- Скарлет, искаше да каже, че много се радваме, че си добре и всичко е наред. – намеси се Ария, а аз се засмях леко, опитвайки се да игнорирам болката.
- Тя го знае, няма смисъл да го казвам. Така, сега нека поговорим за Джъстин. – каза и издърпа един стол, за да седне.
- Не, моля те, не искам да говоря за него, точно сега.
- Ще млъкнеш ли? Изслушай ме. – настоя и аз се примирих. – С Ейвъри скъсаха.
- И аз какво да направя?
- Ами ти наистина си ударила главата си доста силно. Момиче, казвам ти, че той я заряза… заради теб.
- Как така заради мен?
- Тук Скарлет е права. – каза Ария. – Докато ти беше в безсъзнание, той се поболя от притеснение. Не искам да сипвам сол в раната, но той все още те обича. И това се вижда повече от ясно.
- Аз нямам какво да кажа. Щом е скъсал с Ейвъри, добре, но това не означава, че аз съм причината.
- Естествено, че не си ти. Как можа да си го помислиш? – каза Скарлет с нотка на сарказъм в гласа си.

   Поговорихме още малко като аз се стараех да избегна темата за Джъстин и да ги попитам дали Тайлър знае за случилото се. За щастие не знаеше. Би било редно да му кажа, но не искам да го тревожа. Отлично знам какво щеше да се случи, ако той разбере. Ще хване първия самолет от Стокхолм и ще дойде, проваляйки напълно бизнес пътуването си, а това е последното, което искам. Все пак не съм умряла и не съм на път да го направя, така че няма смисъл да го тревожим излишно. Ще му кажа след като се прибере. Сигурно ще ми се ядоса, но се надявам, че ще успее да ме разбере.
   След посещението на приятелките ми, из стаята, в която бях настанена, отново се разтичаха медицински сестри и лекари. Прегледаха ме, поставиха ми нови системи, което между другото изобщо не е приятно и ми дадоха обяда.