юнги и хосок седяха на дивана, гледайки драма, докато майка им се разхождаше насам-натам и чистеше.
но юнги не мислеше за драмата. мислеше за това какво ще прави, когато джимин се върне. дали имаше шанс нещата да си бяха както преди? разбира се, че имаше. юнги въздъхна и реши да не се притеснява много. започна да си повтаря наум 'всичко ще бъде наред' и се надяваше това да му помогне.
- юнги? земята до юнгии? - извика хосок, като побутна по-малкият си брат за рамото.
- м? - попита юнги объркано.
- какво ти е? не реагира на смъртта на ън так? нали много я харесваше?
юнги погледна към телевизора, най-накрая разбирайки, че хосок говореше за драмата. той повдигна рамене и прокара пръсти през косата си.
- предполагам съм се замислил за нещо.
- извикай уенди. - предложи хосок. - няма го джимин, но съм сигурен, че тя ще ти оправи настроението.
юнги се позамисли, но накрая реши, че идеята на хосок не бе толкова лоша и набра номера на приятелката си.
[a/n]
просто исках да ви кажа, че с децата ми сме goals af
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
знам, че изглеждам като 10 годишно but im not i swear-
