one hundred and seventeen

1.3K 221 32
                                    

юнги се въртеше в леглото, постоянно поглеждаше телефона си. но джимин така и не му пишеше. побъркваше се. мисълта, че бе сгрешил, че бе наранил чим, го караше да губи контрол. не спираше да чете съобщенията си, да чете бавно всяка своя дума, опитвайки се да разбере къде точно бе сгрешил. но не виждаше ясно грешката си, не виждаше какво лошо бе казал.

не бе и излъгал, обичаше го. обичаше го наистина и го знаеше. но може би бе прибързал с това признание? може би джимин не му бе повярвал?

юнги затвори очи и разтърси главата си, опитвайки се да се отърве от мислите си и да опита да поспи, но точно тогава телефона му позвъня. той изпуфтя и взе устройството в ръка, но когато видя името на джимин, изписано на екрана, тялото му потрепна. защо му звънеше в този късен час? първата му мисъл бе, че нещо не бе наред. юнги бързо плъзна екрана, вдигайки и допря телефона до ухото си.

- а-ало? - проговори той, опитвайки се да контролира треперещия си от притеснение, но и малко вълнение глас.

- юнги... - сладкия глас на джимин накара сърцето на юнги да забие силно. - аз... аз също... те обичам.

- какв-

преди юнги да може да му отговори, джимин затвори телефона, оставайки хьонга си с широка усмивка на лице и сълзи, готови да потекат от радост.


[a/n]

50k четения омг... благодаря ви... 

BESTIES , YOONMINWhere stories live. Discover now