BESTIES , YOONMIN

one hundred and thirty five

- татко, ако толкова те притеснява, че техьонг постоянно е у нас, може да ми поотпуснеш малко средства и да си наемем квартира. - предложи хосок на баща си, надявайки се да се спазари с него, макар и да знаеше, че не бе възможно. техьонг седеше кротко на дивана, без да казва нищо. имаше чувството, че ако го направи, г-н мин щеше само още повече да се ядоса.

- виж, хосок, не мисля, че е редно двамата да живеете тук с нас. не искам да ви гоня по толкова груб начин, но просто вече е твърде странно. - г-н мин започна да обяснява на сина си, който само кимаше нервно. - не сме толкова богати, къщата ни не е толкова голяма. а и не ми е приятно да чувам звуци от стаята ти през нощите, направо не ми се мисли какво правите там. обаче и пари не мога да ти дам, съжалявам.

хосок въздъхна и опря главата си върху рамото на техьонг, който силно стисна ръката му.

- баща ми донякъде е прав, хьонг. - обади се юнги, заемайки страната на баща си. - особено на звуците през нощта.

хосок се засмя и кимна. може би наистина бе време да помисли по този въпрос.

- юнги, може ли да поговорим за малко? - попита майката на джимин, след което даде знак на юнги да я последва и се запъти към коридора.

юнги погледна към джимин, който вдигна рамене учудено. 

в крайна сметка мин последва г-жа парк до кухнята, където нямаше никой освен тях двамата.

- юнги, - започна жената, опирайки се на кухненския плот. - първо искам да кажа, че се радвам, че джимин най-сетне е намерил някого, когото обича. още повече се радвам, че това си ти. но искам да те попитам нещо - кой ти причини това? кой те нарани с ножа?

- ами... - юнги се зачуди дали да каже истината на г-жа парк. дали наистина бе добра идея? - истината е, че бе едно момче от училището на джимин... 

- oнзи чонгкук, нали? - попита го тя. - искам да те помоля за нещо. искам да ми разкажеш всичко. знам, че с джимин бяха нещо като приятели, но имам съмнения относно отношенията им преди. имам съмнения, заради белезите по тялото на момчето ми. искам да ми кажеш всичко, юнги.

сърцето на юнги сякаш спря. как би могъл да разкаже всичко на майка му? как би могла тя да го понесе? но пък не бе ли правилно тя да знае истината е.

- добре. ще ви разкажа... 

той започна малко по малко да обяснява каква бе истината на г-жа парк, като гласът му през цялото време трепереше.

само ако знаеше, че казаната от него истина, ще срине собствения му живот.