BESTIES , YOONMIN

one hundred and four

след като бе облякъл пижамата си, джимин веднага легна на леглото, вмъквайки се под чаршафите. не след дълго юнги влезе в стаята и се засмя на гледката пред него.

- защо за бога пижамата ти е на оранжеви котки? - попита той, а джимин се намръщи.

- мисля, че е сладко. - отговори му чим и повдигна рамене.

юнги кимна и се приближи до леглото. той бавно започна да сваля дрехите си, привличайки вниманието на джимин.

- к-какво правиш? - попита стреснато малкия, а юнги погледна към него и се усмихна самодоволно.

- не мога да спя с дрехи по себе си. 

- а-а всичко ли ще махаш? - отново попита чим, карайки по-големият да се засмее.

юнги свали блузата и дънките си, оставайки само по черните си боксерки. след това се пъхна под чаршафите, лягайки плътно до джимин.

- мисля, че трябваше да сваля всичко, как мислиш? - попита юнги, подпирайки се на единия си лакът.

- н-не мисля, ч-че е нужно. така си си добре. - отвърна джимин и покри лицето си с ръце, отвръщайки погледа си от юнги.

по-големият се нацупи и с едната си ръка премахна ръцете на чим, след което сля устните им настоятелно. джимин опита да го избута, но след като видя, че юнги няма да му позволи, се отпусна и задвижи устните си в ритъма на хьонга си. юнги прокара ръце по тялото на по-малкия, карайки го да затрепери.

- ю-юнги... - измрънка джимин през целувката. - м-моля те...

- за какво ме молиш, м?

- н-не ме докосвай...