BESTIES , YOONMIN

seventy one

- ти пък защо ревеш? - попита юнги, след което грубо се засмя, което накара сълзите на джимин да потекат още по-бързо.

- аз... аз... - джимин заекваше, а юнги се засмя още повече. - не ми харесва, когато... когато те виждам така... пиян...

- ма затова ли плачеш? - попита юнги, а джимин кимна срамежливо. - ти наистина не си наред.

джийонг наблюдаваше двамата с интерес, докато отпиваше от портокаловия си сок.

- хайде, да тръгваме. - джимин изтри сълзите си и грабна ръката на юнги, дърпайки го към изхода.

- аз не.. не тръгвам никъде с теб бе! - крещеше юнги, но джимин не го слушаше и продължи да го влачи към изхода.