BESTIES , YOONMIN

one hundred and twenty nine

когато джимин се събуди, първото нещо, което направи бе да провери дали юнги му бе писал. разочарова се, когато видя, че няма нито едно съобщение от него, но си помисли, че може би просто още не се бе събудил.

малкият бързо скочи от леглото и навря първите дрехи, които попаднаха в полезрението му и се затича към кухнята, където се очакваше да бъде майка му.

- добро утро, мамо! - поздрави я той радостно и и се усмихна, след като усети приятната миризма на палачинки. обичаше, когато майка му правеше палачинки за закуска, обожаваше ги.

- добро утро, джимини. - г-жа парк прегърна сина си, целувайки го по бузата. - къде отиваш толкова рано? на училище?

- мне.. - джимин поклати глава, - при юнги. обещах му веднага след като се събудя да отида при него. затова сега отивам. 

- няма ли да хапнеш нещо първо? - попита майка му, но чим поклати глава. - джимини, каква точно е връзката ви с юнги в момента?

джимин не знаеше какво да каже. бе изненадан от въпроса на майка си, но вероятно рано или късно този въпрос щеше да се зададе.

- н-ние с него... не знам... 

- не ме разбирай погрешно, джимини - г-жа погали нежно сина си по главата и се усмихна топло, - просто не искам някой да нарани сина ми. 

- не се тревожи, - каза уверено джимин, - юнги никога няма да ме нарани.