BESTIES , YOONMIN

one hundred and nineteen

- ох, защо джимин не ми е писал? толкова ли е зает с учене? - запита се юнги, като крачеше напред-назад из кухнята, докато хосок и техьонг се тъпкаха със пуканки и чипс. 

- момчето трябва да се образова. - коментира техьонг, - не му пречи да получава знания.

- извинявай, ама връзката ми с джимин не би трябвало да е интерес за теб. освен това, ти нямаш ли си къща? защо само тук висиш? с нас закусваш, обядваш, вечеряш, тук спиш, дори четката ти за зъби е тук? мисля вече да ти искам наем. 

техьонг се засмя, като остави пуканките, които тъкмо щеше да сложи в устата си, обратно в пакета. - мм, прав си, връзката ви с джимин не е моя работа. така че, моля те, ходи мрънкай някъде другаде. с хосок създаваме щастливи моменти. 

- пф. - юнги се засмя и поклати глава, поглеждайки към брат си, който гледаше с усмивка техьонг и галеше косата му. - вие двамата се отчайващ случай. аз излизам, ще отида да чакам моя джимини пред училището му, защото имам чувството, че губя мозъчни клетки тук при вас.

преди да излезе, юнги се оплези на двойката, но те не му обърнаха внимание и продължиха със заниманието си, вече на пълно спокойствие.