BESTIES , YOONMIN

thirty five

беше вече 00:30 часа, но юнги не можеше да заспи. вместо това, разглеждаше снимките от инстаграма на джимин. от време попадаше на техни снимки, на които се усмихваха и двамата и се личеше, че тогава са се забавлявали.

юнги не спираше да се пита какво точно се бе объркало, къде точно бе сгрешил, че нещата да свършат така. чувстваше се виновен, а не знаеше защо. 

бе го страх и да пише на джимин. какво щеше да му каже? а и защо джимин не му пишеше? бе казал, че ще говорят друг път, следователно от него се очакваше да пише на юнги пръв... нали? 

юнги остави телефона на нощното шкафче и се облегна на възглавницата си, решен да се опита да заспи. стигна до заключението, че и да будува цяла нощ пак няма да стигне до решение. 

точно тогава обаче телефона му издаде звук, карайки юнги да мисли, че джимин най-сетне му е писал. бързо взе устройството в ръцете си, но остана разочарован, след като видя, че този, който му бе писал не бе джимин, а хосок.