BESTIES , YOONMIN

eighty nine

на юнги му беше изключително трудно да говори. усещаше как буцата в гърлото му нарастваше с всяка изказана дума, как сърцето му се свиваше. но все пак каза всичко на уенди. за голата снимка, за целувката, за секса и за чувствата си към джимин, които и той самият не можеше да определи какви точно бяха.

уенди го слушаше внимателно, като сълзите се стичаха все повече и повече от очите и. обичаше юнги, обичаше го с цялото си сърце. затова се опитваше да го разбере. искаше да го разбере. и го разбираше.

след като юнги и каза всичко, той закри лицето си с ръце и се разплака.

за юнги, уенди бе едно от най-хубавите неща, които биха могли да се случат в живота на човек. винаги го разбираше, винаги стоеше зад неговия гръб и го пазеше. не го насилваше, когато не искаше нещо, не го притискаше. никога не го лъжеше, никога не криеше нещо от него. бе откровена, чиста. точно заради това юнги я бе обикнал. и наистина горчиво съжаляваше, че трябваше нещата да свършат така.

- съжалявам, уенди, идея си нямаш колко съжалявам. мразя се. мразя се повече, от колкото вероятно ти ме мразиш в момента. - проговори той с дрезгав глас.

уенди изтри сълзите си и, неочаквано за юнги, тя го прегърна. от онези силни, спиращи дъха прегръдки, които те карат да се чувстваш сякаш си си у дома. а юнги просто бе опрял глава на рамото и, усещайки за последен път топлината, която тя излъчваше.