BESTIES , YOONMIN

sixty one

бе почти полунощ и юнги уенди лежаха в стаята на юнги, говорейки си. той бе предложил на приятелката си да остане у тях, за да прекарат повече време заедно. 

- ще ми разкажеш ли какво стана вчера с джимин? - попита го уенди, като се сгуши в него още повече.

- ъм, нищо. - излъга я юнги. - просто той имаше температура и искаше да остана при него..

- ахам. сега е по-добре, нали?

юнги кимна и погали косата на уенди.

и все пак, въпреки това, че уенди не знаеше нищо за станалото с джимин, юнги го бе страх. беше го страх, че ще се издаде. след целувката с чим, той се чувстваше странно когато уенди го целуваше, докосваше, милваше. 

трябваше да забрави за всичко. повтаряше си го, но не се получаваше. мислеше само за джимин.

може би бе най-добре да говори с него очи в очи. имаше чувството, че само тогава ще може да спре да мисли за джимин и че всичко ще бъде наред.

може би щеше да е най-добре нещата да си бъдат както преди...