BESTIES , YOONMIN

one hundred and thirty two

джимин се бе облегнал на рамото на юнги, като двамата лежаха сгушени на болничното легло, говорейки си. 

- знаеш ли, хьонг... - джимин прехапа нервно устни, преди да продължи. -  сутринта майка ми ме попита каква е връзката между нас...

- и ти какво и отговори? - попита юнги, леко погалвайки бузата на джимин с палеца си.

- аз.. и казах, че не знам... какво се предполагаше, че трябваше да и кажа? 

джимин надигна поглед, срещайки красивите очи на юнги, които се взираха в него.

- мм... може би ще е най-добре да изясним отношенията си.. - каза юнги толкова тихо, че се чу сякаш шепнеше. 

- предполагам.. - джимин вдигна рамене и прехапа долната си устна. беше нервен, не бе съвсем сигурен в каква посока отиваше този разговор.

- джимини, погледни ми е в очите, - джимин послуша хьонга си и не отдели поглед от него, - още ми е малко странно, но... смятам да поема риска. не искам да си сам повече, осъзнах, че и аз не мога без теб. беше ми адски трудно и преди, но сега се побърквам като не си около мен. знам, че нещата ще са по-трудни, защото... си мъж, като мен. и си по-малък.. но не ме интересува. вече не. затова, ако искаш, ние--

джимин не позволи на юнги да довърши изречението си. целуна го. целуна го както не го бе целувал никога преди. юнги отвърна на целувката и уви ръцете си около кръста на малкия, притискайки го до себе си.

- не ме оставяй никога, юнги.. - прошепна чим, след което прегърна юнги, стискайки го силно.

- същото важи и за теб, малчо.. не ме оставяй. никога.

[a/n]

lovelyz stans? напоследък започнах толкова много да ги харесвам... ама ми е трудно да науча мембърите, ще се радвам, ако някой ми помогне. :с