one hundred and seven

1.7K 242 15
                                    

бе към 8 часа сутринта и юнги и джимин лежаха прегърнати на леглото. и двамата се бяха събудили толкова рано заради бабата на по-малкия, която им затропа по вратата да стават по-бързо, за да могат да закусват преди тя да тръгне за работа.

но момчетата не бързаха. най-спокойно си лежаха сгушени, наслаждавайки се на топлината на другия. джимин бе положил глава върху рамото на юнги, а ръката му леко галеше неговата.

- джимини, добре ли се чувстваш? - попита юнги, като зарови ръката си в косата на по-малкия, който се усмихна едва доловимо.

- мм, да. но, ам.. трябва да се изкъпя. 

юнги се засмя, а джимин скри лицето си срамежливо.

- предполагам, че трябва. и двамата сме изцапани, но снощи наистина ме мързеше да ставам от леглото. 

- хаха да, - засмя се джимин и седна на леглото, отделяйки се от юнги. - все пак заспа почти веднага, след като... 

- след като свърших, да. - юнги се усмихна мазно и опита да погъделичка джимин, но малкият успя да избута ръката му навреме. - снощи беше... най-прекрасното нещо, което ми се е случвало... благодаря ти, джимин, за всичко. 

юнги се надигна и прегърна вече изчервилия се джимин, който отвърна на прегръдката, отпускайки тялото си върху това на хьонга си.

- и аз... ти благодаря, за това, че.. за всичко.

юнги се усмихна и двамата отново се сгушиха в леглото, игнорирайки това, че бабата ги викаше, вече приготвила закуска. искаха да се насладят възможно най-много на този момент, най-вече защото джимин го бе страх. имаше чувството, че ще загуби юнги, защото винаги така ставаше. винаги губеше хората, които обича...

BESTIES , YOONMINWhere stories live. Discover now