BESTIES , YOONMIN

one hundred and fifteen

когато намджун се прибра, джин лежеше на леглото им и четеше книга. той тъкмо се бе изкъпал и чакаше приятеля си с голяма нетърпение. веднага щом чу как входната врата се отваря, сокджин стана от леглото и, затичвайки се, се хвърли на врата на намджун, прегръщайки го.

- липсваш ми, джун. - проплака джин и стисна възможно най-силно намджун. - толкова много ми липсваш. напоследък почти не се виждаме и се чувствам сякаш се отдалечаваш от мен... обичам те, джуни, моля те, не ме оставяй. 

намджун отвърна на прегръдката на приятеля си, който вече плачеше, и погали главата му нежно с ръка.

- джини, защо се тревожиш? не знаеш ли колко те обичам? не знаеш ли, че няма как да те оставя, защото не мога да живея без теб? джини... наистина не знам какво да правя с това работно време, но знаеш, че трябва да работя. иначе няма как да стане, и така даже ни е трудно... моля те, не плачи...

мекият глас на джун успя на поуспокои джин. по-големият изтри сълзите си и пусна приятеля си, след което му се усмихна.

- знам, но... съжалявам, говоря глупости... оф, юнги и джимин ми подействаха твърде драматично. - въздъхна джин и прокара нервно пръсти през косата си.

- джимин и юнги? какво е станало с тях? - запита намджун, - какво ще кажеш да влезем вътре и да ми разкажеш? 

[a/n]

окей, нуждая се от помощ. :') някой, който е 10ти клас и е чел декамерон или поне знае съдържанието му, ще ми помогне ли с есе на тема ''нищо не е забранено, стига за него да се говори изискано''... моля ви, няма как да препиша нещо от интернет, щото г-та е като детектив, а пробвах да го напиша, но не ми се получава... хелп плс, много ще съм ви благодарна :')