когато юнги влезе в стаята, джимин се бе свил в ъгъла, плачейки. тялото му трепереше толкова много, че даже мин го бе страх да се доближи.
- джимини? джимини, добре ли си? - с бавни стъпки, юнги се доближи към плачещото момче, клякайки до него. - кажи ми нещо, моля те.
джимин поклати главата си и отказа да проговори. бе го страх дори да погледне юнги.
- слушай ме, джимин, - започна юнги, звучейки напълно сериозно, макар и гласът му леко да трепереше, - много добре знам от какво те е страх. но наистина ли мислиш, че ще му позволя да те докосне? наистина ли мислиш, че няма да те пазя? уверявам те, и да те доближи няма да може. ще накарам животът му да се стъжни, повярвай ми. няма от какво да те е страх, защото вече не си сам, разбираш ли? затова, моля те, върни се с мен в сеул... джимин, аз... аз няма да мога без теб... моля те...
джимин надигна глава, срещайки погледа си с този на юнги. малкия видя, че хьонга му бе готов да заплаче и без да се замисля, веднага го прегърна силно.
- ще дойда. но, моля те, никога не ме оставяй...
[a/n]
sooo, тъй като подготвям нов фик, който пак ще е шорт стори, ама викук, се чудех дали някой би следял...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
много по-различно от бестийс ще е, ноо... таа да, някой ще следи ли?~~
