one hundred and twenty

1.4K 210 90
                                    

- к-какво искаш? пусни ме! - извика джимин, опитвайки да се отмъкне от силната хватка на чонгкук, който го притискаше до стената, безмилостно целувайки врата му.

веднага след като бе свършил първия час, кук намери джимин и насила го завлече в лабораторията по химия, в която преди се бе уверил, че никой клас няма да има час. разбира се, малкият чим опита да се съпротиви, но крехкото му, слабо тяло нямаше как да се противопостави на мускулестото, силно тяло на чонгкук.

- знаеш ли колко ми липсваше, малко зайче? нямаше с кого да си играя докато те нямаше.

гласът на кук, изпълнен с похот, караше джимин да заплаче.

- п-пусни ме, м-моля те... - проплака той, но чонгкук не го послуша. вместо това, той пъхна ръката си под блузата на джимин, плъзвайки по нежната кожа на чим. джимин изскимтя и затвори очите си, опитвайки се да игнорира неприятното усещане някой друг да го докосва. - м-моля т-те... вече съм с юнги...

- с юнги? - чонгкук се изсмя, карайки тялото на джимин да потрепне. той вече не сдържаше сълзите си и накрая ги пусна на свобода да се стекат по меките му бузи. - наистина ли мислиш, че нещата с юнги ще ти провървят? моля ти се, на него едва ли му се занимава с деца и вероятно ще те захвърли като му писнеш.

- не... - отрече джимин през сълзи и отново опита да избута тялото на кук от себе си, но отново безуспешно. - юнги... наистина ме обича и никога няма да ме остави.

- какво заблудено дете си само... - въздъхна чонгкук и самодоволна усмивка се появи на лицето му. той отново облиза врата на джимин, след което с ръката си грубо стисна члена му през плата, карайки го да извика от болка. - шшш, не викай. ще ни чуят. наистина обичам когато викаш, бебе, ама сега искам да си маалко по-тих.

- махни се от мен... - едва успя да каже джимин, гласът му бе прегракнал и дори се затрудняваше да диша. болеше го. болеше го, че някой друг го докосваше. болеше го, че юнги сега не бе до него. а толкова много му липсваше.

- много добре знам, че не искаш това, миличък. знам, че искаш да те изчукам толкова силно, че да не можеш да вървиш. и много добре знам, че онзи не може да ти достави такова удоволствие, каквото ти доставям аз.

- т-ти си луд...

- хм, може да се каже. сега искам бързо да си свалиш дрешките, за да не се налага аз да ти ги свалям със сила.

BESTIES , YOONMINWhere stories live. Discover now