BESTIES , YOONMIN

one hundred and fourteen

- джимини, трябва вече да тръгваме. не можеш да останеш да живееш тук. - юнги за пореден път се опита да убеди джимин да си тръгват, но малкия не искаше да го слуша и седеше на дивана без да мърда.

- не искам да си ходяяя... майка ми вероятно ще почне да ме прегръща и да плаче, защото съм и липсвал, а аз не искам да я гледам така... - джимин ср опита да обясни на юнги, но по-големият просто въздъхна и вдигна ръце, предавайки се.

джин от своя страна просто седеше и им се радваше. буквално им се радваше. не можеше да повярва на това как се развиха нещата, на това, че те наистина се бяха събрали.

- джимини, чуй ме, - юнги седна до момчето и сложи ръка на бузата му. - това е почивния ден на джин и наистина не е хубаво да го притесняваме. затова нека си тръгваме. вече поспа и не си сънлив, можем да ходим да хапнем нещо.

- така ли? - очите на джимин проблеснаха и той се усмихна широко. - хайде да отиваме да хапнем нещо.

малчото бъзро стана от дивана и отиде да облича якето си и да обува обувките си.

- хубаво е, че с храна винаги мога да го примамя.

- така е. - засмя се джин, след което тръгна да изпраща юнги и чим до вратата. - искам да се пазите и двамата, чухте ли?

- да, джин-хьонг! - отговори с усмивка джимин и двамата с юнги си тръгнаха, бързайки да обядват.

[a/n]

пиша това от тел и е голямо мъчение. :') но все пак ми се искаше да ъпдейтна, съжалявам ако има грешки...