BESTIES , YOONMIN

one hundred and twenty six

след като юнги се отдели от целувката, бавно изтри сълзите на джимин, карайки по-малкия да зачерви бузите си. все още бе срамежлив около юнги.

- сега няма да плачеш повече, нали? - попита юнги, а джимин сви рамене. - моля те, джимини, не ме оставяй. не се дръж така. сега имам най-много нужда от теб, чу ли?

джимин кимна и хвана ръката на юнги, стискайки я. двамата се усмихнаха един на друг, без да кажат нищо повече. 

но внезапно вратата се отвори, прекъсвайки момента им. от нея се показа жена, носеща дълго, черно палто. кожата и беше бледа, косата и - леко разрошена, а ръцете и трепереха. веднага щом погледна към юнги, очите и се насълзиха.

- познавам ли ви? - попита я юнги, а жената се приближи до момчетата, които още държаха ръцете си.

- не... - отговори му жената с треперещ, прегракнал глас. - не се познаваме. дойдох да ви моля за прошка. не знам как да ви се извиня, с какви думи да се изразя. знам, че не мога да изкупя греховете на сина си, но поне се чувствах длъжна да дойда да ви видя как сте и да ви помоля да простите на детето ми. чонгкук... чонгкук не беше такъв. бе лъчезарно дете, обичаше да ми помага и да мечтаеше да стане известен художник. но се промени откакто баща му ни напусна. затвори се в себе си и не след дълго, започна да се държи грубо и да проявява насилие. не знаех, че някой ден ще прекачи границата и ще ви нарани.... съжалявам, знам че ще поискам много, но... моля ви, не подавайте жалба в полицията... ще се махнем от града и няма да ви причинява проблеми повече. моля ви, простете ни.

жената се разплака, а юнги въздъхна, след като я бе изслушал внимателно.

- вижте, разбирам ви, - започна той, - това, което ми направи е нищо в сравнение с това, което е причинил на моя джимини. аз съм добре и ще се оправя. а и каква е гаранцията, че ако се преместите, той няма да постъпи така и с други, невинни хора?

- ще се постарая да не е така. - каза уверено майката на чонгкук, - ще се постарая да не нарани никого повече. говорих с него. той сам ми каза за случилото се днес. знам, че и той съжалява. добро дете е и знам, че няма да постъпи повече така.

- но..- започна юнги, но бе прекъснат от джимин.

- юнги... - джимин въздъхна. - добре съм.

- но... джимини... - юнги погледна към момчето, което му кимна и се усмихна. - добре, няма да подаваме жалба. но, моля ви, постарайте се той да не наранява никого повече. 

- господи, благодаря ви, благодаря ви. обещавам ви, че няма да се случват повече такива неща. - жената се усмихна, след което се сбогува с тях и излезе от стаята щастлива и плачейки.

[a/n]

след като видях, че имате интерес, реших да направя cast q&a. :3 може да задавате върпоси към следните герои, но ще ви помоля да го правите чрез вмъкнати коментари:

- Юнги

- Джимин

- Чонгкук

- Уенди

- Джин

- Намджун

- Хосок

- Техьонг

- Майката на Джимин

- Родителите на Юнги и Хосок

- Майката на Чонгкук

- Автора (ако имате въпроси към мен хд)