BESTIES , YOONMIN

one hundred and thirteen

- господи, толкова неща са се случили с чим... честно ти казвам, ако не го хвана тоя нещастник и не го закопая жив...

джин се бе ядосал след всичко това, което му разказа юнги. заболя го, защото не бе помогнал на джимин, защото не го бе разбрал. въпреки че знаеше, че тогава нещо не бе наред, че джимин никога преди не се бе държал така, джин не направи нищо и просто гледаше отстрани. бе адски ядосан на себе си.

- повярвай ми, - въздъхна юнги и погали спящия джимин леко с ръка, - и аз искам да му смажа физиономията. сега единствената ми цел е да защитя джимин. на всяка цена. няма да позволя нищо да му се случи повече.

- м, ще е добре. ама ти си мин юнги, все ще оплескаш нещо. - пошегува се джин, а юнги тръгна да го удря, но се усети, че така ще събуди джимин и остана на мястото си със сърдита физиономия, което изключително много радваше сокджин.