BESTIES , YOONMIN

twenty one

бе вече 12:25 и юнги чакаше пред училището автобусът на джимин да пристигне. не бе спал добре миналата нощ, нямаше търпение да види приятеля си. макар, че бе и малко притеснен. 

минаваше се вече 12:45, а юнги още чакаше. предположи, че автобусът просто бе попаднал в задръстване и реши да почака още малко. търпението обаче му се изчерпа когато стана 13:30, а нямаше никаква следа от автобуса. позвъня на джимин няколко пъти, но той не отговори. 

юнги въздиша и прибра телефона си. реши да си тръгне, но тогава видя как едно момче излизаше от училището. изглеждаше на възрастта на джимин, така че юнги реши да го попита дали знае защо автобусът закъсняваше.

- хей, чакай. - спря го юнги. - знаеш ли защо автобусът на училищния лагер закъснява?

- какво? - попита го объркано момчето. - той пристигна още в 10:30. аз също бях в него, обаче имах да свърша малко работа в училището и затова сега си тръгвам.

- но нали е трябвало да пристигнете в 12:30?

- явно не си разбрал правилно или не знам. още преди дни ни казаха, че ще тръгнем в 7 часа сутринта и че ще сме обратно в сеул към 10 часа сутринта. - каза момчето и си тръгна със забързана крачка.

юнги усети как яда преминава през вените му. джимин го беше излъгал и то нарочно. 

обаче нямаше да остави нещата така. тичайки, юнги се запъти към дома на джимин, решен да получи обяснение.

[a/n]

тцтц, юнги наистина бе решил, че джимин ще му каже точния час на пристигане тцтц