Just friends

Глава 3

- Тя каза да я пуснеш!

Гласът беше плътен и заплашителен. Очите на момчето се изместиха от лицето ми и погледнаха към човека зад мен ядосано.

- Не се меси Далас! - отвърна той и върна мазната си усмивка на лицето си. Пак отърка слабини в бедрото ми и ме придърпа така че гърдите ни да се докосват. Опитах се да го избутам, но той ме стисна още по-силно за кръста и постави другата си ръка на врата ми. Когато долепи устни до моите, усетих дъх на алкохол. Очите ми се насълзиха, когато го избутах с все сила, а той не помръдна.

Внезапно той беше отлепен от мен и когато вдигнах поглед видях  момче да го държи за яката.

- Казах да я пуснеш! - заплашително изрече той през зъби. Всичко стана като на забързан каданс. Докато мигнах вече бяха на пода, а спасителят ми го налагаше с юмруци в лицето.

Бях потресена и умирах от страх. Когато всичко свърши, пияният лежеше на земята и от носа му течеше кръв. Другият се изправи и ме погледна.

- Благодаря - прошепнах, останала без глас от уплаха.

Той само ми кимна и изчезна в тълпата. Сърцето ми биеше бързо и дишах учестено. Поех си дъх и реших, че не искам да оставам повече тук.

Тръгнах да търся Джордан или някоя друга от приятелките ми, но не ги намерих. Излязох и тръгнах пеша към главната улица,където хванах такси и се прибрах в празното ни общежитие. Взех си душ и си легнах.
.....................................................................

На сутринта все още бях само аз в стаята. Взех си телефона. Беше 10 часа. След 30 минути е първата лекция. Скочих и започнах да тичам из стаята, за да си намеря нещата.

Огледах голямата зала. Беше започнала да се пълни. Когато не видях Клара никъде, се насочих към първите редове и седнах там.

- Добър ден, студенти! Аз съм професор Джак Уилямс. С мен ще се научите да изразявате свободно мнението на лист и пред голяма аудитория. Надявам се да се отнесете сериозно към работа тук.

Останах без думи. Бях чела за него и работата му в много статии.

- Нека проверим кой е тук и кой не е! - взе един лист и започна да изрежда имена, а от редовете се чуваха отговорите на студентите. Внезапно мястото до мен се зае от момче облечен целия в черно. Качулката на черния му суичър беше сложена на главата му и закриваше лицето му.

- Камерън Далас?

- Тук! - чух плътния му глас. Замръзнах на място. Това беше той. Момчето, което ме спаси снощи. Ококорих се. Когато се усетих, че го зяпам, се обърнах напред. Бях завладяна от спомена за миналата вечер.

- Роуз Валантайн? - чух името си и се осъзнах.

- Тук! - отвърнах плахо. Професора продължи с имената, а аз се облегнах назад. Усетих някой да ме гледа. Завъртях глава и срещнах   лешниковите му очи. Бързо се извъртях, защото професорът беше започнл да води лекцията. До края на занятието той не свали очи от лицето ми.