Just friends

Глава 9

Първите две седмици след раздялата бяха ужасни. Бях в нещо като траур, депресия дори. Не можех да ям, не можех да спя, не ми се излизаше, нямах желание за нищо. Но все пак Ванеса ме караше да ям. Праввше ми супи и ми ги носеше в стаята. Тя и Том бяха много мили и ме подкрепяха през целият ми срив.

Един ден обаче явно им писна да ме гледат с подпухнало лице и кърваво червени очи от плачене постоянно. Те влязоха в стаята ми и седнаха от двете ми страни.

- Миличка, не можеш да продължаваш така - каза нежно Ванеса.

- Да. Има много риба в морето! - изтърси Том.

Ванеса му хвърли един смразяващ поглед, а той и' се усмихна глуповато и се почеса зад врата. Тя се прокашля леко и върна поглед към мен.

- Това, което Том се опитва да каже е, че Камерън не е последното момче на Земята и не е последният, който ще обичаш така. Ще ти разбиват сърцето много пъти, но трябва да се научиш да го преодоляваш. Не може след като него вече го няма и животът ти да спира за винаги! - разтърка ми рамото тя и ми се усмихна.

Беше права.

- Но той ми липсва! - изхлипах и избърсах една сълза, стекла се по бузата ми.

- Знам какво е мила. Да не мислиш, че с баща ти винаги сме били заедно?!

Погледнах я с любопитство.

- Не разбира се. Даже веднъж се разделихме за три месеца - каза Том правейки смешна физиономия, докато кимаше.

- Мхм - кимна Ванеса.

- И как се събрахте? - попитах аз.

- Ами три месеца по-късно случайно го намерих в един бар, пиян до козирката, да се натиска с някаква Барби. Хванах я за екстеншаните, закрепени за отвратителната и' коса и я дръпнах. После и' ударих един шамар и извиках "Дръж си гадния маникюр далеч от мъжа ми!". Тя толкова много се стресна, че избяга - довърши Ванеса, вдигайки рамене, сякаш не е нещо особено.

- Не беше "Барби" - намуси се Том.

- О, да беше - изкикоти се Ванеса. - Важното е, че ако ви е писано да сте заедно съдбата ще ви събере. Ако нещо е писано да се случи, ще се случи. Нали така, момичето ми! - тя избърса още една сълза. После кимна на Том и двамата излязоха от стаята.

След разговора с тях реших да се стегна. Нямаше да позволя на една раздяла да спре целия ми живот. За това започнах всяка сутрин да тичам, а следобедите, когато бях в настроение, правех йога с Ванеса.