Just friends

Глава 7

Лежах в леглото и си мислех за това, което се беше случило в магазина. Как можах! Въздъхнах и премигнах няколко пъти да премахна сълзите, които бяха напът пак да рукнат от очите ми.

~По-рано в магазина~

Разтърках леко очи и примигнах няколко пъти. Не, не може това да е истина. Нямаше как той наистина да е тук! В Детройт! В този магазин! Сега! Нали?!

Обърнах се и се направих, че не съм го видяла. Фигурата му се отразяваше на стъклената витрина с млечните продукти, пред която стоях в момента. Видях как, дори и обърната с гръб към него, той ме позна. Очите му се разшириха и устните му леко се разделиха. Пое си дълбоко въздух и точно в този миг срещна погледа ми през отражението си. Отклоних очи. Не исках да знае, че съм го видяла. Можеше да искам да му се обадя, но знаех, че не съм готова за този разговор на живо. Все още не. А и честно казано не можех да му кажа право в очите, че му прощавам. Просто защото щях да видя надеждата как изгрява и после щях да я угася с думите си, че за сега предпочитам да си останем само приятели. Нали от там бяхме тръгнали. Очевидно там се бяхме върнали в крайна сметка. Може би все пак не ни беше писано да сме заедно.

Въздъхнах. Въздухът ми запоти леко стъклената ледено студена врата пред мен. "Престани да си мислиш такива глупости, Роуз! Престани." Дълбоко в себе си знаех, че все още бях лудо влюбена в него. Но честно казано не бях готова да се хвърля в това приключение отново.

Докато си мислех всичко това, Камерън се беше насочил към мен. Ококорих се. Ами сега?! Направих първото нещо, за което се сетих. Знаех, че после ще съжалявам, но сега наистина не бях готова за този разговор. Бръкнах в хладилника и изкарах млякото, което Ванеса беше написала в списъка, че ни трябва. И побягнах. Не буквално. Имах още неща да купувам от магазина. Тръгнах бързо и завих зад ъгъла, като се надявах Кам да ме изгуби сред всичката стока. Магазина не беше голяма. Все пак беше най-обикновено квартално магазинче, а не някакъв супер маркет. Имаше няколко големи рафта с различни видове храни, високи около четири метра, и различни щандове за определени продукти, като например за плодове и зеленчуци, за месо и риба, за млечни продукти... Осъзнах, че нямаше къде да ме изгуби, но все пак това не ме спря да опитам. Всрях се в един ъгъл на магазина. Посегнах да си сложа качулката и тогава осъзнах, че вместо суитчъра ми си бях облякла жилетката. Завъртях очи. Страхотно. Преглътнах и продължих пазра, сякаш нищо не се беше случило преди малко и Камерън не беше в същия магазин като мен. Все пак, подавах скришом глава преди да взема, който и да е от заваите, за всеки случай. Стори ми се, че го видях, но не беше той. Защото когато се обърнах да избягам в другата посока, се блъснах в него. Ами сега?!