Just friends

Глава 5

- Какво правиш тук? - стоях вкаменена. Пред мен стоеше облечен със сива тениска, черни дънки и черно, кожено яке момчето от партито.

- О, сладурче. Пак се срещаме.

- Ти трябва да си Тайлър? - попита Джордан, когато излезе от банята, слагайки си обеците. Взе си портмонето и тръгна към нас.- Готова?

- Ъм, почти. - отвърнах и се обърнах към леглото. Облякох си дънковото яке и си взех чантата.

Докато бяхме в колата Джордан и Маркъс се държаха за ръка и си шушукаха разни неща, докато аз умирах на задната седалка. Гледах през прозореца и се опитвах да игнорирам факта, че ще ходя на среща с Тайлър.

Когато стигнахме до ресторанта, момчетата слязоха от колата и тръгнаха да ни отварят вратите. Нямах желание да съм тук и реших да го покажа като точно преди Тайлър да ми отвори вратата си я отворих сама, слязох и я затворих зад гърба ми. Джордан ме погледна с повдигната вежда, но не каза нищо.

В ресторанта, естествено, решиха да съм между Джордан и Тайлър. Докато тя и гаджето и' си говореха и се гледаха влюбено, аз се чудех как да избягам.

Внезапно Джордан явно реши, че е време да сгрее отношенията между мен и срещата ми.

- Е, Тайлър, знаеш ли, че Роуз учи креативно писане? - подхвърли Джордан небрежно и после се обърна пак към Маркъс.

- Не, всъщност не. И как е там? Хубава ли е специалността? - въпросът му ме издразни. Знаех, че помни какво се случи онази вечер. Тогава защо упорстваше да водим разговор като съм сигурна, че беше очевидно нежеланието ми.

- Да. - отвърнах кратко.

- Имаш ли някакви хобита, Роуз? - продължи да ме разпитва той.

- Не.

Настъпи неловка тишина. Зажалост не продължи дълго.

- Тренираш ли нещо, - приведе се към ухото ми - защото изглеждаш страхотно! - прошепна той. Потръпнах, когато усетих ръката му на бедрото си.

- Не! - погледнах го злобно и разкарах ръката му от там, където не и' беше мястото.

- Аз ходя на фитнес почти всеки ден. Можеш да идваш с мен - предложи той и ме погледна с мръснишка усмивка.

- Не благодаря. И така ми е добре. - Когато посегна за ръката ми, го изгледах още по-злобно и се отдръпнах.

- Отивам до тоалетната. - казах и бързо станах от стола.

Прекарах десет минути там, ровейки из телефона си и прецених, че е време да се връщам. Въздъхнах. Ще бъде една дълга вечер!

Когато излязох, се блъснах в един сервитьор.

- Извинете! - извиних се и вдигнах поглед. Очите ми срещнаха неговите лешникови. - Камерън?