Just friends

Глава 6 🔞

- Дилан?!

- Роуз?!

Гледахме се онемели. Накрая той продума.

- Ъм... от много време не сме се виждали - почеса се зад врата.

Не знам защо, но ми беше адски неудобно. Между нас имаше някакво неизказано напрежение и беше очевдино, че не само аз го усещах.

- Да. Минаха... колко... към 4 месеца?!

- Хах ами някъде толкова - той се засмя и пак се почеса по врата.

И мълчание... никой не знаеше какво да каже и просто стояхме и се оглеждахме. Внезапно чух някоя кола да свири. Обърнах се и видях черния джип на Камерън.

- Е... ъм... аз трябва да тръгвам - казах, заеквайки

-Ъм... да и аз.

Той пак се почеса, сякаш за милионен път, и след това просто си обърнахме гръб и всеки пое по своя път. Нямаше "чао" или "радвам се, че се видяхме". Нищо... никога не съм се чувствала по-неловко в неговата компания.

Качих се при Камерън и той ме поздрави с целувка по устата. Запали колата и потеглихме към апартамента ни.

- Е, как мина с Клара?- попита той, като не сваляше очи от пътя.

- Добре мина. Не се бяхме виждали така от много време. И тъй като не сме се събирали с останалите момичета също отдавна решихме, че ще отидем четирите заедно на едно парти този уикенд. По женски. - изкикотих се на изражението, което той направи при думите ми "по женски".

- Значи е хубаво, че и аз имам планове за уикенда - усмихна ми се той.

- Какво ще правиш?

- Тайна. - ухили се, но не ме погледна.

Завъртях очи, но нищо не казах. Той щеше да ми сподели рано или късно.

Загледах се през прозореца и забелязах, че подминахме пресечката, която води към апартамента.

- Пропусна отбивката.

- Знам, бебчо. Нарочно беше. - ухиленото му изражение не слизаше от лицето му.

- И аз мога ли да знам тогава къде отиваме.

- Тайна.

- Още една ли?!

- Мхм.

Въздъхнах и направих кучешка мицунка, молейки го с очи да ми каже. Той ми хвърли един бърз поглед и поклати глава.