Just friends

Глава 13

Така премина цялата седмица. Странях възможно най-много от Камерън, но все някак се оказвахме на една ръка разстояние. Исках да спра чувствата си към него и страненето от него ми се струваше най-добрия вариант.

Най-сетне дойде събота. С Дилан се бяхме чули за последно миналата вечер. Чатехме си постоянно. Оказа се, че и той учи тук, но е с една година по-голям.

Заради многото местения никога не бях ходила на истинска среща. Не знаех как да се държа или как да се облека. Реших да бъда себе си и да заложа на нещо семпло и обикновенно. Облякох бяла рокля и си слижих дънковото яке. Накъдрих си леко косата и я оставих пусната.

Точно когато си обувах обувките, на вратата се почука. Бързо си взех чантата и отворих. Там ме чакаше Дилан, облечен с бяла тениска, сини дънки и с яке преметнато през рамо.

- Много си хубава! - каза и ми подаде букет червени рози. Изчервих се и ги поех.

Поканих го да влезе докато им намеря ваза. Когато приключих, заключих общежитието и се насочихме към паркинга.

- Возила ли си се на мотор преди, Роуз? - попита, подавайки ми каска.

- Ъм... всъщност не. - казах леко уплашено и си я сложих.

Качих се зад него. Той хвана ръцете ми и ги обви около кръста си.

- Тогава се дръж здраво! - каза и ми се ухили. Стиснах го по-здраво и той тръгна.

Вятърът вееше косите ми. В началото се страхувах, но когато той погали ръката ми, се успокоих и отпуснах глава на гърба му.

Заведе ме на кино. Той купи пуканки и напитки и за двама ни, въпреки че исках да си ги поделим. По време на филма усетих как ръката му се плъзва около раменете ми. Усмихнах се и отпуснах глава на рамото му.

Когато излязохме от киното, той ме държеше за ръка. Качихме се пак на мотора, но този път не ми каза къде отиваме. Първоначално се разтревожих къде ме води, но честно казано му имах доверие. Щом му се доверих да ме качи на мотора си....

Спряхме някъде, но преди да огледам къде, той сложи ръка на очите ми.

- Какво правиш?! - извиках и се засмях, когато ме вдигна, за да ме свали от мотора.

- Опитвам се да те изненадам, така че не се дърпай и върви напред. -  въздъхнах и тръгнах.

Спряхме и той махна ръка от очите ми. Останах без думи. Бяхме на мост и пред мен се разкриваше гледка към океана и залязващото слънце. Не можех да откъсна очи от красивия залез. Усещах погледа му върху лицето си.

- Е? Харесва ли ти? - попита притеснено той.

- Да! Невероятно е! Най-хубавата изненада! - казах и му се метнах на врата. Той обви ръце около кръста ми и ме завъртя.

Той ме свали, но не пусна талията ми. Бях леко задъхана. Преглътнах шумно, когато протегна ръка и махна един кичур коса, попаднал на лицето ми. Постави ръка на бузата ми и я погали. Беше впил очи в моите. Аз първа изместих поглед, изчервена до уши.

Той сложи пръст под брадичката ми и ме накара да го погледна. После бавно  наведа лице към моето и нежно долепи устни до моите. Отвърнах на целувката.

Когато отлепихме устни, бяхме леко задъхани. Придърпа ме пред себе си и ме обви с ръце. От време на време ме целуваше по главата, карайки ме отново да се изчервя. Стояхме така докато не залезе слънцето.