Just friends

Глава 2

На сутринта се чувствах различно. Когато се изправих, изпитах болка между краката, но беше поносима. Кам го нямаше в леглото. Реших, че се нуждая от душ. Съблякох се, обвих се с кърпата и тръгнах към банята.

В апартаментът беше изключително тихо. Влязох в кухнята, но там нямаше никого. На плота имаше ключ с лилава панделка. Взех го и го заоглеждах.

- Станала си. - чу се един глас зад мен.

Подскочих и изтървах ключа. Беше Кам и в ръцете си държеше торба пълна с продукти. Явно бе ходил до магазина. Той остави торбите до мен и се наведе да вдигне ключа.

- Щях да ти го дам снощи, но... е знаеш. - усмихна ми се нервно и вдигна поглед към мен.

- За... за какво е този ключ? - заекнах леко.

- Ами... аз исках... исках да ти предложа да заживееш при мен... - той направи пауза и се вгледа в мен. Аз бях леко шокирана, а на неговото лице се бе изписала несигурност. - Ти така или иначе почти всяка вечер си с мен тук... и си помислих...

Явно мълчанието ми го стъписа. Той прокара ръка през разрошената си коса и погледна в страни.

Нямах думи. Така ми идеше да изкрещя "да", но внезапно се сетих за Джордан.

- Ами... как Джордан ще живее сама?

- Не. Вчера Маркъс и' предложи да живее с него. Ние обсъждаме това от около две седмици.

- Вие?

- Да! Аз и Маркъс. Защо си толкова изнена... - скочих към него и го целунах. Галех лицето му и го държах близо до мен. Той бързо осъзна какво се случва, прегърна ме силно и ме заотвръща на целувката ми.

Това е била новината, която Джордан щеше да ми каже. Това е била причината за щастието и' вчера. Това е причината за щастието ми сега.

Когато спряхме да се целуваме и си поехме дъх, той ме целуна още веднъж и после ми се ухили. Повдигнах вежда, а той разтвори голямата си шепа. В нея нежно лежеше ключа. Взех го и му се усмихнах.

- Хайде, отивай да се оправяш, че от теб не мога да направя закуската! - засмях се и когато минах покрай него, той ме плясна по дупето. Изписках от изненада и му хвърлих един бърз поглед. Той само стоеше и ми се хилеше.

Бях така щастлива. Преди няколко месеца никога не бих посмяла дори да си представя такова щастие. Да съм във връзка с някой като Кам?! Това не бих си го представила и в най-смелите си мечти. Но сега? Сега не можех да си представя света без него.

Бях в спалнята му и се обличах, когато той влезе с поднос в ръце.

- Лягай! - каза и ми се ухили.

Повдигнах вежда, но влязох под завивките. Той остави подноса до мен и легна от другата страна. Имаше две чаши с портокалов сок, купа с плодова салата и чиния с палачинки. Облизах устни и започнах да ям. Бях толкова гладна, а досега въобще не го бях усетила.

Когато приключихме със закуската, го целунах бързо и преди да сме се увлякли в целувки станах и взех подноса, носейки го в кухнята.

Когато измих съдовете, усетих ръцете му на хълбуците си. Той ме придърпа към гърдите си и ме прегърна силно. Зацелува ме по шията и захапа леко мекото на ухото ми. Изплъзна ми се един лек стон. Наклоних глава настрани и го погледнах. Той ми се ухили.

Внезапно ми хрумна нещо. Завъртях се и го целунах. Сложих ръце на раменете му и го избутах до стената. Започнахме да се целуваме с език. Аз спуснах ръце по бицепсите му, а после по ханша му. Отворих очи и по лицето ми плъзна зла усмивка. Прокарах ръка по областта под корема му и започнах да го търкам.

Той спря да ме целува и ме погледна шокиран. Ухилих му се и започнах да го целувам по врата, както той беше направил преди малко. Засмуках силно кожата му, докато не оставих смучка. През цялото време го галех и когато той изстена, аз бях много доволна от себе си.

Дадох му една бърза целувка по бузата и се отдръпнах. Ухилена тръгнах към спалнята. Усетих го зад мен. Хвана ме  и ме вдигна, като ме провеси през рамото си.

- Така ли ще играем?! - попита той твърдо, но с нотка на веселие и ме плясна по дупето.