Just friends

Глава 17

Лежах в леглото си и си ровех в телефона. Мислех си за миналата врчер. Дилан ме заведе за първи път в апартамента си. Имаше пътечка от рози водеща към кухнята, а там маса и свещи. Наготви ми вечеря и ппсле се гушкахме пред телевизора. Бях отпуснала глава на рамото му, а неговата ръка беше преметната около мен.

В началото беше леко отдръпнат, но когато го прегърнах докато готвеше, той погали ръката ми и се отпусна. Обърна се, сложи пръст под брадичката ми, повдигайки я и ме целуна.

Цялата вечер беше адски романтична: вечеря на свещи, романтичен филм... За жалост се прозях и вечерта дойде към края си. Закара ме до квартирата, изпрати ме и ме целуна, преди да вляза.

Рязко бях изтръгната от унеса си. Джордан влетя през вратата, затръшвайки я зад себе си. Метна се на леглото и зарови глава във възглаеницата, издавайки някакъв  ръмжащ звук.

- Маркъс? - предположих аз.

- Маркъс! - каза тя раздразнено.

Напоследък често се караха. Винаги за разни дреболии. Не си говориха няколко дена, а после Джордан прекарваше няколко вечери с него.

- Имам нужда от почивка от мъжете. Както и ти! Постоянно си с Дилан. - изправи се тя и ме погледна. - Имаме нужда от женска вечер! Ти, аз, Мел и Клара! Тази вечер! - тръгнах да възразявам, но тя продължи. - Решено е!

- Но...

- Без но Роуз. Излизаме! - завъртях очи, а тя влезе в банята.

Имах планове с Дилан за вечерта, но явно трябваше да ги отменя. Обадих му се и му обясних ситуацията. Той естествено прояви разбиране. Беше перфектното гадже. Обещах му, че ако стане нещо или ми доскучее, да му се обадя.

Джордан отиде в стаята на Мел и Клара докато аз си пишех есето. Гледах да е много описателно и да не натъртвам на факта, че съм осиновена. Естествено трябваше да го спомена...

Вечерта реших, че няма да се контя. Облякох скъсани сини дънки и къса тениска. Естествено бях единствената. Трите ми приятелки си бяха направили прически докато пишех есето си и бяха обшечени с къси малко над коленете рокли.

Джордан ни закара до една къща, където се вихреше див купон меко казано. Кънтеше музика, имаше чаши навсякъде и отзад имаше басейн, в който плуваха хора.

Влязохме вътре и се насочихме към бара. Джордан ни поръча по един коктейл и започнахме да си говорим за всичко. Клара ме разпита за Дилан доста подробно, но след десетия въпрос, Джордан я прекъсна и смени темата. Мел и Клара ги поканиха две момчета на дансинга и останахме само аз и Джордан. Маркъс и' звънна и тя излезе, за да говори с него.

Останах сама, за това писах на Дилан. Той каза, че до десет минути ще е при мен. Усмихнах се и си прибрах телефона. Изведнъж на мястото до мен седна някой. Поръча си нещо от бара. Гласът му ми беше адски познат.

- Хей, Роуз - поздрави ме Камерън. Завъртях очи и се обърнах към него.

- Хей.

- Сама ли си?

- Не. С момичетата съм.

- И къде са те?

- Някъде - отвърнах и отпих.

- Искаш ли да танцуваме?

- Какво? - опитвахме се да надвикаме музиката. Той се наведе и се доближи до ухото ми.

- Искаш ли да танцуваме?

- Ъм...

- Хайде де, Роуз. Нали сме приятели. И те танцуват.

Дали все още бяхме приятели? Преди да му отговоря по какъвто и да е било начин, той вече ме дърпаше към дансинга. Първоначално бях леко скована, но той ме придърпа за кръста и раздвижи ханша си срещу моя. Започнахме да танцуваме сякаш сме го правели цял живот. Рязко ме наведе назад и в пристъп на паника обвих ръце около врата му. Той ме вдигна и ме завъртя във въздуха. Когато ме остави на земята, бях останала без дъх. Поех си рязко въздух, когато осъзнах, че сме на сантиметър един от друг.

Внезапно някаква ръка се озова на рамото на Камерън, отделяйки го от мен. Той внезапно се озова на земята благодарение на удъра, който беше запратен в лицето му.

- Дилан?