Just friends

Глава 24

Качих се горе и заварих Джордан и Маркъс да се натискат на леглото и'.

- Ъм... май ще спя в хотел - казах леко смутена от ситуацията в която бях попаднала.

Джордан веднага избута Маркъс от себе си и се изчерви. Маркъс се засмя и прокара ръка през косата си.

- Съжалявам, че ви прекъснах - казах и отидох към леглото си.

- Ъм... ние... просто... - започна Джордан, изчервена до уши.

- Просто изгубихме представа за времето. - довърши Маркъс.

Явно им беше адски неудобно, че ги бях видяла.

- Е... аз ще тръгвам - каза Маркъс и се изправи.

Хвърлих един поглед на Джордан и видях тъжната и' физиономия.

- Чакай Маркъс. Без това имам планове за тази вечер. Защо не останеш тук?! - попитах невинно и намигнах на Джордан. Лицето и' веднага светна.

- Сигурна?

- Абсолютно! - казах и бързо хванах шепа дрехи, натиках ги в раницата и излязох. Когато затварях вратата чух Маркъс да казва: "Забеляза ли, че косата и' е шарена?!"

Извадих си телефона и звъннах на Мел. Обясних и' какво стана и я помолих да спя при тях. Тя и Клара едновременно извикаха "пижамено парти". Изкарахме си една страхотна вечер.

На другата сутрин преди лекцията, Клара ми помогна да напиша есето си наново. Не и' казах, че съм осиновена. Никой от тук не знаеше и така беше по-добре.

~Две седмици по-късно~

С Камерън почти не си бяхме говорили от онази вечер. Разменяхме си по едно "Здрасти", когато се видехме, но само това.

Беше ми неудобно. Аз му бях казала как се чувствам, а той ме отблъсна. Знаех, че го направи само заради мен, но все пак болеше. А чувствата ми към него само се засилваха.

~Cameron's POV~

От няколко седмици нещата между мен и Роуз се бяха влошили. Не си говорехме въобще. Казваше ми по едно любезно "Здравей", когато се видехме, но не ми даваше шанс за по-дълъг разговор. И да се опитвах да кажа нещо тя продължаваше напред без да ме погледне.

Един път се обърна и срещнахме поглед. Тя ми се усмихна тъжно и след това пак се загледа напред.

Не можех повече така. Аз имах огромни чувства към нея. Сякаш тя беше въздуха за мен. Сякаш без нея светът нямаше смисъл.

Какъв съм идиот. Тя ми каза, че ме харесва, а аз я отблъснах. И защо?! Защото си мислех, че още тъжи заради онзи... както там му беше името.

Ядосано хвърлих чашата с вода, която държах, към стената.

Не, не мога повече така! Утре ще действам и този път няма да я изпусна!

~Rouse's POV~

Бях на лекция. Камерън така и не се появи. Дори и да не си говорехме аз не можех да не се оглеждам за него. Натъжих се леко, когато не го видях.

Когато излязох от залата, някой ме дръпна за ръката. Внезапно се озовах в прегръдките на Камерън. Той ме притискаш плътно до себе си. В прегръдката му се чувствах толкова спокойна.

- Роуз, ти не си като другите.

- Камерън...

- Не! Остави ме да довърша. Ти си различна. Сякаш имаш някакъв неизказан контрол над мен. Успяваш да ми влияеш. Постоянно мисля за теб. Не мога да те избия от главата си. - гледах го безмълвна. - Опитвам се да кажа, че аз наистина много те харесвам.

Ръката му галеше бузата ми, а другата беше обвита около кръста ми. Бяхме на няколко сантиметра един от друг. Погледнах устните му и така ми се прищя да го целуна. Явно и на него му се щеше също.

Той прокара палец по устните ми, разтваряйки ги леко и облиза неговите. Вдигнах поглед и потънах в лешниковите му очи. Той прехапа устна.

- Как искам да те целуна! - прошепна той.

Изчервих се.

- Какво те спира?! - попитах тихо.

Той се приведе и захапа мекото на ухото ми.

- Явно нищо! - прошепна той.

Погали бузата ми и тогава долепи нежно устни до моите. Движихме се в унисон. Вплетох ръце зад главата му в опит да се приближа още повече към него. Той леко захапа долната ми устна и я подръпна нежно.

Когато се разделихме, и двамата дишахме тежко. Той обви ръце около талията ми и впи поглед в мен. Аз се изчервих и отклоних поглед встрани.

- Много си сладка, когато се изчервяваш! - каза и погали пак бузата ми. Изчервих се пак, а той се засмя. - Е, Роуз... ще излезеш ли с мен на истинска среща?!

- Да! - казах и ние пак се целунахме.

~A.N.~

Здравейте! Смятам да започна да пускам глави при определен брой гласувания. Така че ще пусна следващата глава при +10 гласа.

Благодаря, че четете историята ми!❤❤❤