Глава 1🔞

5.7K 161 9
                                    

⚠️ ВНИМАНИЕ! В главата има смут! Четете на ваша отговорност. ⚠️

~3 месеца по-късно~

С Кам излизахме вече три месеца. Бях на седмото небе. Не само, че това беше най-дългата връзка в живота ми, но и най-хубавата, която съм имала... не че съм имала много де...

Винаги,когато бях с Кам, се чувствах щастлива и защитена. Той беше толкова мил и добър и ме караше да се усмихвам и смея, така както никой досега не го беше правил.

Когато го виждах, засиявах и усмивка грейваше на лицето ми. Щом задържеше погледът ми със своя се чувствах сякаш на света няма друг освен нас двамата.

Ходехме заедно на лекции, по купони и вече толкова често спях у тях, че имах цял ред в гардероба му с мои дрехи.

Един ден имахме среща с Кам. Когато излязох от сградата с общежитията, видях Кам, Джордан и Маркъс да си говорят. Първоначално не ми се стори странно, когато видях как Джордан се хвърли в прегръдката на Маркъс.

Зад гърба и', обаче, Кам и Маркъс си дадоха ямрук и усмивка засия на лицето и на двамата. Джордан пусна Маркъс и започна да ми маха щастливо.

Явно вървях твърде бавно, тъй като тя се затича и ме прегърна, задушавайки ме в голяма и дълга прегръдка. Когато най-сетне успях да си поема дъх, тя се разкрещя.

- Рооооуууууз! Ако знаеш какво стана!!! - тя ми се нахвърли пак.

- Еха! Ъм... Не знам какво е, но щом те прави толкова щастлива... нямам търпение да го чуя.

- Ами... - иззад гърба и' се появиха Кам и Маркъс, като и двамата обвиха талиите ни с ръка.

- Хайде, Роуз. Закъсняваме.

- Оу, ъм.. но Джордан тъкмо щеше да ми казва нещо.

- Не. Няма проблем. Ще ти кажа после. - тя се ухили и намигна, но не на мен, а на Кам. Повдигнах вежда, но не казах нищо.

Качихме се в колата на Кам и той потегли. За разлика от обичайните ни срещи, този път той ме закара у тях. Винаги бяхме навън, но днес явно не.

- Хайде! - подкани ме той, хвана ме за ръката и тръгнахме нагоре.

Отключи ми вратата и ме пусна първа. Ахнах. Целия под беше обсипан с листенца от червена роза. Пътечката водеше към кухнята. Ахнах, а той само ме поведе по нея.

В кухнята имаше маса, в центъра на която имаше букет от рози, сложени във ваза. Единствената светлина в стаята идваше от запалрните свещи, които създаваха една наистина романтична атмосфера. Той ме настани на стола и седна срещу мен.

Just friendsWhere stories live. Discover now